Дамамуканидана сутра, глава 26
Много отдавна, в Джамбудвипа, управлявал много състрадателен крал на име Шардулакарна. Той управлявал множество малки страни и народът му го обичал, защото той винаги се грижел за благополучието на хората си.
Един ден звездобройците информирали краля, че в небето се е появила огнена звезда, което означавало, че нямало да има дъжд през следващите дванадесет години и хората щели да страдат от тежка суша и глад. Кралят, дълбоко разтревожен, се запитал: „Как ще оцелее народът ми без дъжд?“
След като се консултирал със своите министри, кралят решил да направи опис на всички хранителни запаси, за да види дали народът ще успее да оцелее през тези дванайсет години. Оказало се, че всеки човек щял да има малко под един килограм храна на ден, което означавало, че всички щели да умрат от глад.
Кралят си казал: „Трябва да намеря начин да ги спася!“
Тогава той решил да се жертва и да се прероди като огромна риба, за да нахрани народа със собствената си плът. Той скочил в голямата река и скоро се родил като огромна риба.
Един ден на брега на реката дошли пет дърводелци. Голямата риба им проговорила с човешки глас и им казала: „Гладни ли сте? Можете да ядете от плътта ми и дори да я занесете у дома, за да нахраните другите.“ Дърводелците били възхитени и след като се нахранили добре, разказали за това и на останалите.
Скоро всички започнали да идват на брега на реката, за да ядат от плътта на голямата риба. Всеки път когато едната страна на рибата била изяждана, тя се обръщала, за да позволи да се яде от другата страна, докато първата порасне отново. Това продължило дванайсет години и голямата риба спасила всички с месото си.
По-късно Буда казал на Ананда, че по онова време той бил крал Шардулакарна, а петте дърводелци станали първите му пет ученици в този живот. Буда добавил, че тъй като те били първите, които яли от месото на голямата риба и така установили връзка с него, те били първите, които чули Дхарма след просветлението му.
Размисли:
Тази история ни учи на важността на състраданието и безкористната отдаденост. Крал Шардулакарна бил готов да жертва собствения си живот, за да спаси своя народ – поведение, на което си заслужава да се подражава. Трябва да се научим да се грижим за другите и да помагаме на нуждаещите се, за да направим света по-добър.
Състраданието на крал Шардулакарна ни показва истинското значение на безкористното даване. Само чрез безкористие можем да станем буда. Нека всички се стремим към самоотверженост и любов, да помагаме на хората около нас и да изпълним света с любов и надежда.
Видео: https://youtu.be/jCYaxuWYEEI