Текстът се основава на Сутрата на шестте парамити
Много отдавна в едно затънало в хаос общество живял един бодхисатва. Хората там били корумпирани и презирали всички форми на морал. Самите управляващи били некомпетентни и покварени.
Праведните били очерняни, осмивани и осъждани, а най-богатите сред жителите били онези, които получавали облаги от правителството. Хората вече не допускали гласът на честните да се чува сред тях. Затова бодхисатвата решил да се отдръпне от обществото и заживял в едно гробище.
В своята самота той се отдал на медитация, като култивирал толерантността и търпението си. Когато огладнявал, отшелникът се хранел с волски изпражнения. Целта му била единствено да поддържа тялото си живо, за да може да продължи да медитира. Впрочем, тъй като се упражнявал от дълго време, дрехите му се износили. В края на краищата той бил облечен само във вонящи парцали. Външният му вид, макар и окаян, не бил от голямо значение за него, но бил достатъчен, за да убеди съвременниците му, че е дявол. И те се възползвали от всеки удобен случай да го заплюят, обидят или замерят с камъни. В него обаче така и не се надигала омраза. Напротив, насилието, на което го подлагали, му вдъхвало дълбоко състрадание, защото бил наясно, че палачите му са изпълнени с невежество: никой от тях дори не бил чувал за истинското учение. Виждайки това, той дал обет един ден да стане буда и да помогне на всички тези същества, които се отвращавали от него, да се освободят от страданието.
Докато практикувал по този начин толерантността през един изключително труден живот, Буда Шакямуни се научил да понася непоносимото, да се противопоставя твърдо на омразата и да развива в себе си най-голямото състрадание. Така той успял да напредне по пътя на бодхисатвите, за да стане буда.