Нека първо кажем какво представлява освобождението в будизма: да се освободим означава да се отървем от всички грижи и проблеми в трите свята. За целта трябва да се премахне аз и всичко, което му принадлежи.
А какви са тези три свята? Всъщност всички чувстващи същества се намират някъде в тези свята и се раждат в някой от шестте пътя. Сега ще обясним връзката между трите свята, шестте пътя на прераждане и плода на освобождението. Защо говорим за трите свята и шестте пътя? Просто защото всички чувстващи същества живеят в тези три свята и се прераждат в някой от шестте пътя на прераждане. С други думи, всяко място, където живеят съществата, се намира в някой от тези три свята и формата на всяко същество съответства на един от шестте пътя: то може да бъде животно, човек, дева и т.н.
В долната таблица сме обобщили зависимостите между трите свята, шестте пътя, кармичните състояния и плодовете на освобождението:
Трите свята | Шестте пътя | Съответстващото кармично състояние | Съответстващият кармичен плод |
Светът без форма | четирите деви на света без форма | Самадхи (премахване на кармата на физическото тяло) | Трети и четвърти плод |
Светът на формата | девите на четирите дхяни в света на формата | Самадхи (премахване на привързаностите към света на желанието) | |
Светът на желанието | шестте деви в света на желанието | десетте добродетелни действия (способност да се понасят унижения) |
Първи и втори плод |
ашурите | десетте добродетелни действия (лесно се ядосват) |
||
човешките същества | петте предписания (приемане на трите убежища) |
||
животните | тежка карма на глупостта | Освобождението е невъзможно | |
гладните духове | тежка карма на скъперничество | ||
адът | петте отвратителни престъпления и десетте лоши кармични действия |
Никога не бива да се забравя, че зад всичко това стои татхагатагарбха, осмата виджнана, без която нищо не би съществувало и не би имало причинно-следствени връзки.
Трите свята са светът на желанието, светът на формата и светът без форма. Най-общо казано съществата в света на желанието изпитват плътско желание, желание да се хранят и т.н. Боговете в света на формата пък все още имат физическо тяло и затова говорим за форма, но вече нямат желанията на съществата в света на желанието. Боговете в света без форма вече нямат дори физически тела. Впрочем съществата, които живеят в света на формата и света без форма, имат много високо ниво на медитация, което им позволява да се намират там. Например в света на формата се намират девите на четирите дхяни и по-конкретно девите на първата дхяна, девите на втората дхяна, девите на третата дхяна и девите на четвъртата дхяна, като всяка дхяна е различно медитативно състояние. Над тези деви са девите в света без форма, включително девите на безпределното пространство, девите на безграничната виджнана, девите на небитието и девите на нито усещането, нито неусещането, като отново говорим за различни медитативни състояния. Всички тези богове обаче независимо от нивото си на медитация продължават да се намират в цикъла на раждането и смъртта в трите свята и шестте пътя.
Нека сега разгледаме шестте пътя на прераждане, които са в ада, като гладен дух, като животно, като човек, като ашура в небесата и като дева. Традиционно се е считало, че шестте пътя на прераждане принадлежат само на света на желанието, така че сега ще разгледаме как стоят нещата там.
Първо, нека видим как кармичните семена съответстват на трите свята и шестте пътя. Това, което сме направили в този живот, съответства на пътя, в който ще бъдем насочени от кармата в следващия си живот. Да вземем например най-ниското ниво – ада; той е кармичният плод от извършаването на петте отвратителни престъпления и десетте лоши кармични действия. Петте отвратителни престъпления са отцеубийството, майцеубийството, убийството на архат, разрушаването на сангха (будистката общност) и проливането на кръвта на Буда (хората не биха могли да убият Буда, тъй като той притежава изключителни заслуги, добродетели и мощ).
Ако някой извърши тези престъпления, той ще пропадне в ада, тъй като щедростта и милосърдието на родителите, архатите, будите и сангха общността към чувстващите същества са най-големи. Ако някой обиди човек, който охотно му помага и се държи добре с него, то той ще пропадне в ада. Това е така, тъй като въз основа на това кармично действие татхагатагарбха ще заведе чувстващото същество в ада независимо от личните му желания.
Ако някой извършва лоши кармични действия под въздействието на гнева, то той ще пропадне в ада на свирепия огън, защото това, което е направил, съответства на огъня. По същия начин, ако някой е коравосърдечен, то той ще пропадне в замръзналия ад.
Всъщност татхагатагарбха ще ни помогне да се преродим в онзи от шестте пътя, на който съответстват нашите умствени и кармични действия. Над ада живеят гладните духове. За разлика от чувстващите същества, попаднали в ада заради извършването на петте отвратителни престъпления и десетте лоши кармични действия, гладните духове страдат от липса на храна от самото си раждане заради тежката си карма на скъперничество.
Над гладните духове са животните. Както можем да забележим, кармата на чувстващите същества, намиращи се в пътя на животните, е глупостта. Тяхната карма на глупостта е тежка. Да вземем например котките и кучетата – обикновено би отнело доста време, за да ги научим на нещо, а понякога така и не успяват да се справят. Следователно можем да си дадем сметка, че чувстващите същества, намиращи се в пътя на животните, страдат от тежка карма на глупостта.
Впрочем от гледна точка на еволюцията котките и кучетата се считат за висши организми. Сравнени с тях, по-низшите организми в животинския свят имат много по-тежка карма на глупостта, като се затрудняват да различават и разбират каквото и да било.
Над животните се намират хората. Причината да се преродим като хора е чистата карма, породена от спазването на морални изисквания. Ние, хората, знаем, че убийството на друг човек противоречи на нравствеността. За разлика от животните, хората не биха се избили взаимно при най-малкия конфликт, защото имат усет за морал. Чувстващите същества придобиват способността да родят като деви, като практикуват десетте добродетелни действия. Ако обаче лесно се ядосват и губят самообладание, ще се родят като ашура в небесата, а ако пък умеят да контролират яда си и дори да понасят унижения, то те ще станат небесно същество в света на желанието.
Чувстващите същества в шестте пътя в света на желанието се намират в тесни взаимоотношения с хората. Те са видими за нас и можем да ги докоснем. Да вземем например девите – небесните същества често си взаимодействат с хората, тъй като биха желали повече хора да се родят като деви, за да могат да се забавляват с тях. Затова те се надяват човешките същества да успеят да практикуват десетте добродетелни действия, така че все повече хора да се раждат като техни роднини или близки. За да постигнат това те слизат в човешкия свят, за да помогнат на хората да научат десетте добродетелни действия.
Други чувстващи същества, които си взаимодействат с хората, са гладните духове, чийто материални ресурси са толкова ограничени, че живеят много тежък живот; поради това, те желаят да взаимодействат с хората, като се надяват да им дадем храна и напитки. Нека да направим разграничение между небесните същества и духовете. Ако ни учат на добри неща и не искат от нас да им даряваме храна и напитки, то това са небесни същества. Ако напротив, за да ни помогнат, те искат в замяна храна и напитки, то това са духове. Храната, която обикновено искат в замяна на своите услуги, е месо от пиле, патица, теле или агне, което не е нещо, което се харесва на небесните същества. Девите не обичат месо, тъй като материалните ресурси, с които разполагат, са много по-добри от човешките. По тази причина за небесните същества месото, което ядем ние, е също толкова миризливо и отвратително, както фекалиите, които служат за храна на ларвите на мухите. Ние едва ли бихме се съгласили да ядем нечии изпражнения. По същия начин небесните същества не гледат на пилетата, патиците и другите животни като на храна. Гладните духове обаче обичат този вид храна, тъй като материалните им ресурси са толкова оскъдни и лоши, че те дори ядат човешки изпражнения, урина, кръв и сълзи. Те обичат тези храни поради липсата на материални ресурси. В крайна сметка, по храната, която приемат, можем ясно да разграничим небесните същества и гладните духове. Сега, след като вече знаем, че гладните духове живеят при по-лоши условия от хората и че мъдростта им не може да се мери с човешката, ние не трябва да вярваме на техните съвети и насоки, тъй като им липсват достойнства, добродетели и мъдрост. Това, което можем да направим за тях, е да има дадем някаква храна.
А сега да се занимаем с девите на света на формата и по-конкретно с девите на първата дхяна. Тези деви, които се намират на небето на първата дхяна, се нуждаят от кармата, породена от практикуването на медитацията. Ако искат да задълбочат практиката си те трябва да елиминират кармата на физическото тяло. За да постигнат самадхи на дева на света на формата, т.е. поне първата дхяна, те трябва да премахнат всичките си привързаности към света на желанието. Най-очевидното от въпросните привързвания е онова към храна и напитки. В света на желанието за девите има изключително рафинирана храна като нектар (амрита) и те изпитват сексуално желание. Ако някой иска да се прероди като дева в света на формата, той трябва премахне желанието за храна и напитки, както и сексуалното желание. Когато премахне тези желания, той ще постигне първата дхяна и дори втората дхяна. В този смисъл, ако искаме да преценим дали някой има каквото и да било постижение по отношение на дхяна, можем да видим дали е премахнал привързването към света на желанието или не. Това е основният принцип на света на дхарма.
След като са премахвали привързването към света на желанието, аскетите и брамините са се прераждали в света на формата. Те дори успявали да се преродят в света без форма, след като премахнели привързването към физическото си тяло. Но без значение къде се прераждали, те продължавали да се въртят в цикъла на раждането и смъртта в трите свята заради силното си привързване към своето аз, което не им позволявало да се освободят от цикъла на прераждането.
А сега нека видим какво се крие за термина „освобождение“. Кармата на освобождението е карма, която не може да се осъществи, ако се намираме в един от трите лоши пътя, т.е. съществата в ада, гладните духове и животните не могат да се освободят. А човешкият свят? Ако един човек не иска пропадне в трите лоши пътя, той трябва да се обърне към трите скъпоценности (да приеме убежище в Буда, Дхарма и Сангха) и да спазва петте обета (да не убива, да не краде, да не прелюбодейства, да не лъже и да не приема алкохол и упойващи вещества). Без тези неща той лесно би попаднал в някой от трите лоши пътя.
Ако практикуващият иска да се освободи, той трябва да постигне четирите плода на освобождението на шравака архатите:
- За да постигне първия плод на освобождението – плода на шротапанна (сротапанна), човек трябва да развърже трите възела.
- За да постигне втория плод на освобождението – плода на сакридагамин, човек трябва да започне да изпитва по-малко алчност, гняв и невежество.
- За да постигне третия плод на освобождението – плода на анагамин, човек трябва да избягва привързването към света на желанието.
- За да постигне четвъртия плод на освобождението – плода на архат, човек трябва да премахне привързването към трите свята.
Какво са трите възела и как да ги развържем? Да развържем трите възела означава да премахнем недоразуменията по отношение на своето аз, недоразуменията по отношение на обетите и практиките и погрешните възгледи за реалността (бел. прев.: напр. че светът е сътворен от всемогъщ бог, че съществуват чакри, астрално тяло и др.).
След като постигне първия плод, като развърже трите възела, човек може да се освободи от цикъла на раждането и смъртта, след като се прероди седем пъти между човешкия свят и света на девите. Ако иска да напредне и да постигне втория плод, той трябва да надвие привързването си към света на желанието и да постигне състояние на малко желания, гняв и невежество. Така той ще получи втория плод, а след това трябва напълно да премахне привързването си към света на желанието, за да постигне първата дхяна. Ако успее да постигне първата дхяна, то той ще се прероди като дева в света на формата и вече няма да се нуждае от материална храна. Първата дхяна се постига след отстраняване на сексуалното желание, така че в света на формата съществото се храни с радостта, породена от медитацията, и има неутрално тяло без полови органи.
Онзи, който премахне недоразуменията по отношение на своето аз и постигне първата дхяна, ще получи третия плод. Той става анагамин, като се отказва от привързването към света на желанието и повече няма да се роди в човешкия свят след смъртта си, докато постигналият втория плод ще се роди още веднъж като човек след смъртта си.
Постигналият четвъртия плод се нарича архат и може да се освободи в рамките на този живот. Казано иначе, той е премахнал привързването си към света на желанието, света на формата и света без форма и затова е способен да се освободи от прераждането.
Съществуват три категории архати:
- Архатът с освобождението чрез мъдростта, известен също като ограничения от времето освобождаващ се.
- Архатът с двойното освобождение, известен също като неограничения от времето освобождаващ се.
- Архатът с трите прозрения и шестте свръхестествени способности, известен също като върховния шравака.
Архатът с освобождението чрез мъдростта е известен също като ограничения от времето освобождаващ се, защото неговото освобождение т.е. влизането в нирвана зависи от времето и той не е способен да се освободи незабавно от цикъла на раждането и смъртта в трите свята. Защо? Защото не е овладял напълно четирите дхяни и осемте самадхита. А без тези умения той не е способен да изостави незабавно тялото си, т.е. да умре. Всъщност този, който е постигнал третия или четвъртия плод, трябва да притежава определено ниво на медитация, защото постигнатото от него го е довело до състояние, съответстващо на света на формата и света без форма, и той се намира отвъд света на желанието. По отношение на медитацията ще кажем само, че е най-добре да се практикува помненето на Буда без форма, за да не се привързваме към образи, звуци и думи. Ако някой се привързва към образи, звуци и думи, той рискува лесно да привлече духовете. По тази причина много хора, които не знаят за това, могат лесно да станат жертва на демони, които да ги притесняват или да се вселят в тях, докато медитират. В тази връзка ви препоръчваме да прочетете книгата „Петте етапа на просветлението“ от учителя Сяо Пин-шъ, за да научите как безопасно да практикува медитация без образи, звуци и думи.
Да се върнем към архата с освобождението чрез мъдростта: казахме, че той е ограничен от времето освобождаващ се. Следователно той трябва да напредне в своята практика и да овладее четирите дхяни и осемте самадхита. След като ги овладее напълно, той ще е способен да постигне самадхи на прекратяването. С други думи, освен четирите дхяни и осемте самадхита, практикувани от небудистките школи, той трябва да овладее и самадхи на прекратяването. След като постигне самадхи на прекратяването, той е в състояние да се освободи по всяко време. Неограниченият от времето освобождаващ се може свободно да избере момента, в който да се освободи. За разлика от архата с освобождението чрез мъдростта, който трябва да чака, за да получи освобождението, архатът с двойното освобождение може да реши кога да се освободи, т.е. да изостави тялото си и да умре в момента, в който реши. Например, ако архатът с освобождението чрез мъдростта живее при тежки условия, то той не би могъл да се освободи незабавно и вместо това трябва да понася несгодите до смъртта си. В сравнение с него архатът с двойното освобождение може да избере да умре веднага, което и наричаме неограничено от времето освобождаване.
Измежду онези, които се освобождават благодарение на колесницата на шраваките, архатът с трите прозрения и шестте свръхестествени способности се счита за притежаващ най-високо ниво. Трите прозрения са прозрението на божествените очи, прозрението на познаването на предишните животи и прозрението на премахването на притесненията и раздразненията. Шестте свръхестествени способности са божествените очи, божествените уши, четенето на чужди мисли, познаването на предишните животи, свободното движение на тялото и премахването на притесненията и раздразненията. Един небудист би могъл да овладее само първите пет свръхестествени способности. Той е неспособен да овладее премахването на притесненията и раздразненията. Какво означава притеснения и раздразнения? Става дума за притесненията и раздразненията на трите свята. Ако някой може да унищожи всички притеснения и раздразнения в трите свята, то той ще придобие свръхестествената способност за премахване на притесненията и раздразненията.
Съществува разлика между трите прозрения и шестте свръхестествени способности. Например да сравним прозрението на божествените очи и свръхестествената способност на божествените очи: небудистите като аскетите и брамините също са способни да овладеят свръхестествената способност на божествените очи, чрез която могат да наблюдават феномените в света на дхарма, но не успяват да разберат причинно-следствената верига, която стои зад тези феномени. Ако някой е способен да разбере причинно-следствените връзки, то той притежава прозрения, а иначе в най-добрия случай има свръхестествени способности. Например един небудист, притежаващ свръхестествената способност на божествените очи, веднъж видял, че след смъртта си една риба се родила в света на девите; тогава повярвал, че това е станало възможно, тъй като рибата се е потапяла във водата. В резултат въвел предписание за потапяне във вода, в което се изисквало човек всеки ден да се потапя във вода (напр. в Ганг), за да не се роди отново в човешкия свят, а да се освободи, като се роди в света на девите. Това обаче е погрешна причинно-следствена връзка. Човек, който притежава прозрението на божествените очи, би забелязал, че рибата се е преродила в света на девите след смъртта си, тъй като кармата ѝ, която я е била принудила да се роди като животно, се е изчерпала. Благодарение на все още нереализираните си добродетелни кармични семена рибата се е преродила в света на девите след смъртта си. По този начин, човек, който притежава прозрението на божествените очи, е способен да направи правилния извод, че ако рибата се е преродила в света на девите, то това няма нищо общо с потапянето във вода, а се дължи на извършваните от нея в миналото десет добродетелни действия.
Следователно разликата между прозренията и свръхестествените способности се състои в това, дали човек разбира причинно-следствените връзки, които стоят зад феномените, или не. Ако притежава прозренията, човек би разбрал причинно-следствената верига зад дадено явление и не би се оставил да бъде заблуден от него. Следователно, архатът с трите прозрения и шестте свръхестествени способности ще знае всичко в трите свята и шестте пътя. Познавайки изцяло състоянията на трите свята и шестте пътя, той без съмнение може да постигне окончателното освобождение.
В Самюкта агама, том 12, се разкрива, че архатът ще постигне необусловената дхарма в бъдеще, т.е. ще влезе в нирвана без остатък. Той обаче вече може да наблюдава всички състояния на трите свята и шестте пътя и да премахне всички привързвания и желания, свързани с тях. Той следователно знае извън всякакво съмнение, че в бъдеще ще постигне окончателното освобождение. Следователно, архатът с трите прозрения и шестте свръхестествени способности постига освобождението, като използва емпиричния метод.
Сега вече разбираме, че реализацията на един архат може да бъде различна – съответно по-висша или по-низша. Например, реализацията на архата с освобождението чрез мъдростта не може да се мери с реализацията на архата с двойното освобождение, която от своя страна стои по-долу от реализацията на архата с трите прозрения и шестте свръхестествени способности. Но дори реализацията на архата с трите прозрения и шестте свръхестествени способности бледнее пред реализацията в колесницата на бодхи на буда (Махаяна), т.е. пред реализацията на бодхисатвите.