В девета глава на Аганна сутра Буда разяснява трите причини за унищожаването на човешките общества: войната, глада и болестите. Тук ви предлагаме кратко обобщение заедно с нашите размишления:
Войната започва, когато определен брой хора се откажат от правилното поведение и започнат да убиват, да крадат, да прелюбодействат, да лъжат, да говорят различни неща пред различни хора или неподходящи неща предвид обстоятелствата, да обиждат, да взимат наркотици, да проявяват алчност, да се поддават на гнева и да имат една фалшива представа за света. Следователно онези, които избягват подобно поведение и са добродетелни, не носят отговорност за избухването на войните. Така всеки от нас в зависимост поведението си може да допринесе за започването на въоръжен конфликт и всяка малка проява на насилие, лъжа, обида или изблик на гняв представлява семенце, от което покълват и най-страшните войни. Един от признаците, че наближава краят на света[1], е, че добродетелта става нещо омразно за повечето хора, а онези с най-големите пороци се радват на всеобщо уважение. Така е с хората, които от най-ранна възраст са приучени да говорят, за да лъжат, и да действат, за да рушат. Те са като ловец пред плячка, към която не изпитват и най-малко състрадание. Онзи, който замеря с камък друг човек, животно или дърво, за да го нарани или повали, атакува самата основа на света си и го приближава към края му. Ако обаче всеки ден учим някого на щедрост, състрадание и честност, то той няма да е от онези, заради които започват войните. Що касае конфликтите, които протичат навсякъде около нас, без значение дали са военни или икономически, дали погубват хората, животните или горите и дали изпразват пълнителите на картечниците, океаните или сърцата на хората, изглежда няма друг начин да бъдат спрени, освен като се възприеме правилно поведение.
Причината за глада е подобна на онази за войната: поведението на човешките същества е достатъчно неправилно, за да породи климатични промени, водещи до спиране на дъждовете и унищожаване на посевите. Гладът убива такива хора или ги кара да се избиват. Те пият соковете на дърветата и ядат кората им. Завистта, алчността, скъперничеството са техните отрови. Ако намерят дори мъничко храна, те я пазят за себе си и отказват да споделят и най-малката трошичка. Така можем да разберем, че в щедростта на мнозинството се крие начинът да се освободим от глада и че можем да спечелим повече, ако споделяме, отколкото ако държим всичко за себе си. Не виждаме ли, че в днешно време тази алчност, която ни подтиква да купуваме, да консумираме все повече и повече, нашият отказ да споделим с другите онова, което имаме, нашата ревност и завист пораждат нищета навсякъде? Не създават ли нашите богати страни условията за собственото си гладуване, когато оставят на най-бедните само трохи, за да могат те да продължат да произвеждат за нас?
Най-сетне, болестта също се разпространява сред онези, които не са водили добродетелен живот. Духовете[2], бързат да посеят семената на болестта в онези, които винаги са били водени от мерзост и безсрамие. Чувстващите същества[3] я разпространяват навсякъде по земята, защото хората са се отдали на неправилно поведение. Ние ядем плътта на малтретирани животни и от това се зараждат различни болести. Трябва ли да се учудваме? Болестта, казва Буда, е като разбойници, които, когато се опитват да влязат в двореца, не биват спрени от стражите, които са твърде небрежни, за да успеят да им попречат да избият всички обитатели. Болестите ще проникнат много по-трудно сред народ, който се старае да има правилно поведение. За сметка на това, една пандемия ще се разпространи с лекота сред онези, които предпочитат улесненията на пороците пред добродетелта. В такъв случай, сред народ, унищожаван от болести, грижите за болните е проява на голяма щедрост.
Така един свят може да процъфтява само при условие, че онези, които го обитават, живеят добродетелно, не убиват хора или животни, не взимат това, което не им принадлежи, нямат забранени от закона и морала сексуални отношения, винаги говорят само истината, проявяват щедрост и спокойствие, обуздават желанията си и имат правилно и разумно разбиране за реалността. Това са условията, които благоприятстват просперитета на нациите, цивилизациите и световете, докато обратното поведение благоприятства тяхното унищожение и ускорява края им.
[1] Тук имаме предвид края на дадена цивилизация, като нейното времетраене се нарича „средна калпа“ и може да има различна продължителност.
[2] В случая това е думата, използвана в сутрата. В древна Индия не е имало дума за „вирус“ или „бактерия“ и вероятно терминът обхваща и тях.
[3] Тоест всички живи организми освен растенията, които не са чувстващи същества.