В Шурангама сутра откриваме метода на бодхисатвата Авалокитешвара за постигане на просветлението. В сутрата Буда пита различните велики бодхисатви как са успели да се просветлят и Авалокитешвара, който в действителност е буда и учител на Буда Шакямуни и е дошъл на земята, за да му помогне за разпространението на учението, отговаря следното:
„О, почитаеми, преди толкова много калпи, че за да се узнае броят им, трябва да се преброят песъчинките в реката Ганг, се появи един буда, познат под името Авалокитешвара. Аз бях дал великото обещание да помогна на всички чувстващи същества. Тогава той пожела да придобия правилното познание, да размишлявам върху него и най-сетне да го приложа в ежедневието.
Аз последвах препоръките му и като приложих наученото от него на практика, в крайна сметка влязох в самадхи.
Методът, който разработих благодарение на този буда, се състоеше в това да не позволявам на ума ми да бъде смущаван от дейността на сетивата. Отначало насочих вниманието си към звуците, които чувах благодарение на ушите си. Така си дадох сметка, че съзнанието, което беше активно в мен, се привързваше към тези звуци. Заради това привързване мисловното ми съзнание веднага започваше анализ на всеки звук, към който беше насочено вниманието ми, и аз лесно се привързвах към този анализ. Впрочем точно в момента, в който се привържем към анализите на ума, се пораждат смущенията, които ни отдалечават от спокойствието и ни задържат в самсара, цикъла на преражданията. Затова се научих да слушам звуците, без да се привързвам към тях, т.е. вместо да се привързвам към различните шумове, които чувах, се привързвах само към това състояние на спокойствие, което естествено ми носеше тяхното слушане. Така постепенно спрях да се смущавам от звуците или тишината: съзнавах шумовете, без да се привързвам към тях или към каквото и да е друго, идващо от външния или вътрешния ми свят.
С практиката разбрах, че движението и липсата на движение идват от едно и също съзнание: от онова съзнание, което няма мисли или привързвания. По този начин успях да се просветля доста бързо и нито сетивата, нито идеите ме смущаваха, тъй като бях разбрал, че природата им е празна. Така успях малко по малко да пречистя кармата си и в крайна сметка да стана буда.“
Този метод изглежда по-различен от другите, но тази разлика е само външна, защото дори и да ни се струва различен в началото, с напредването на практиката ни този път се събира с другите в точка, която наричаме „вратата на чан будизма“: това е моментът, в който започваме да разбираме природата на света. Така дори и да има много пътища и практики в будизма, те всички стигат до това място.