„Сарипутра, попита Буда, какво означава „да рецитираш името на Буда“?“
„Това означава да виждаш нещо, което никога не си получавал. Ето какво е „да рецитираш името на Буда“.“
„Сарипутра, всички буди са абсолютно необикновени и безкрайни. Когато разбереш това, ще разбереш, че никога не можеш да получиш нищо. Такъв е истинският смисъл на „да рецитираш името на Буда“.
Казваме, че в рецитирането на името на Буда няма разлика, защото няма разлика между будите. Ето защо можем да кажем, че когато мисловното съзнание разбере, че истинското аз не различава и не разграничава нищо, едва тогава наистина се рецитира името на Буда.“
По-нататък в сутрата Буда казва също:
„И отново, за онзи, който вижда истинското лице на света, върховната реалност на всички дхарми, казваме, че възприема Буда. Проявленията на върховната реалност на всички дхарми са непостоянни, което означава, че всички дхарми са празни, така че никога не могат да бъдат получени. Природата на реалността е празна и затова от нея не може да се получи нищо. Следователно методът, който се състои в съсредоточаване на мислите върху Буда, не позволява да се получи и най-малката мисъл. Когато осъзнаваш това, ти рецитираш името на Буда.“
А ето и пояснението на учителя Сяо Пиншъ, дадено в книгата му „Помнене на Буда“:
„Тези откъси от сутрата описват състоянието на човек, който чрез правилно практикуване на помненето на Буда успява да открие истинското си аз. Просветленият е наясно, че съществува едно съзнание, което е невъзможно да се придобие, както и че буда няма форма. Ето защо когато вижда някой да рецитира името на Буда, той разбира, че в едно-единствено произнасяне на името на Буда се съдържа цялата реалност на света. Ако обаче някой, който не е просветлен, твърди, че в едно-единствено произнасяне на името на Буда се съдържа цялата реалност на света, то той лъже. Причината е, че онзи, който не е просветлен, не разбира принципа и практиката на рецитирането на името на Буда и продължава да тъне в невежество.“