Предговор
Сърдечната сутра, позната на Запад от около два века, представлява диалог между Сарипутра, който е напреднал ученик на Буда, и самия Буда относно истинското аз, наричано татхагатагарбха, вечната същност и истинското лице на нирвана. Тя се нарича „сърдечна“, защото в нея става дума за сърцето, което притежава всеки от нас и което е истинското ни аз. Това сърце е в основата на всичко и следователно от него идва и учението на Буда — Дхарма.
Преводът, предложен тук, се основава на китайския превод на сутрата, направен от учителя Сюендзан (VII век). Причината е, че без намесата на просветлен учител е твърде лесно да се допуснат грешки при превода. Всъщност целият смисъл на Сърдечната сутра може да бъде изгубен, ако интерпретираме неправилно дори само една дума.
Освен самия превод ви предлагаме и коментари, които се основават на книгата „Тайната на Сърдечната сутра“[1] от просветления будистки учител Сяо Пин-шъ и представляват нейна синтезирана версия. Постарахме се обясненията ни да бъдат възможно най-ясни, за да улесним разбирането и да помогнем дори на онези, които тепърва поемат по пътя на будизма.
Асоциацията на истинското сърце
Нов превод на Сърдечната сутра
Онзи, който е способен да наблюдава в себе си едно напълно свободно сърце, е Авалокитешвара[2]. Като наблюдава поведението на истинското си сърце, той разбира, че това истинско сърце е свободно от всякакво страдание. Разбирайки това, той постига мъдростта на другия бряг[3]. Тогава вече може да разглежда тялото на агрегатите и осемнайсетте функции от гледната точка на това истинско сърце. Тогава вижда, че всичко, съзерцавано от него, е нетрайно и преходно и зависи от истинското сърце. Научава, че това тяло на агрегатите се появява и умира в зависимост от кармичните семена, намиращи се в истинското сърце. Онзи, който разбира това, се освобождава от страданието.
Сарипутра, формата[4] идва от истинското аз. За да познаеш истинското аз, ти имаш нужда от формата. Формата следователно е една част от истинското ти аз и ако погледнеш твоята форма, можеш да познаеш истинското си аз, чиято природа е празна[5]. Същото е с усещанията, мислите, жизнения процес и първите седем виджнани[6]. Всички функционалности на света, които проявява истинското аз, съставят неговия външен вид и за всички тях казваме, че са празни[7].
Истинското аз не познава нито раждането, нито разрушението. Не може да бъде нито чисто, нито замърсено. Не може бъде увеличено или намалено. Истинското аз няма форма, усещания, мисли, жизнен процес или седем съзнания. Няма очи, уши, език, нос, тяло, манас, форма, звук, вкус, миризма, тактилно усещане или дхарма. То няма способността да вижда, не притежава и останалите сетивни способности, нито мисловното съзнание. То не е невежество или разрушаване на невежеството. То не познава стареенето и смъртта, нито разрушението, което носят те. Истинското аз не се дефинира от четирите благородни истини – страданието, разбирането на причината за страданието, прекратяването на страданието и благородния осмократен път. То не притежава мъдростта, нито способността да ни позволи да постигнем мъдростта. Невъзможно е да се постигне или получи нещо, което да е присъщо на истинското аз.
Благодарение на тази мъдрост на другия бряг бодхисатвите не срещат никакво препятствие. И понеже не срещат препятствия, те никога не се страхуват и не се поддават на погрешни възгледи или илюзии. Това се дължи на факта, че истинското аз винаги е в нирвана.
Благодарение на мъдростта на другия бряг всички буди на миналото, настоящето и бъдещето са постигнали върховното просветление (анутара-самяк-самбодхи). Тази мъдрост е като мантра, притежаваща голямата сила да осветява пътя на изгубените в мрака на невежеството. Няма по-велика мантра от нея. Няма нищо, което да ѝ е равно. Способна е да премахне всякакви страдания. Тази мантра е истината, а не илюзия. Тя гласи: „гате гате парагате парасамгате бодхи сваха[8]“.
[1] Книгата не е преведена на български език.
[2] Един от будите от миналото, преродил се на Земята като бодхисатва, за да помогне на Буда Шакямуни да разпространи учението си.
[3] Има два бряга: на единия се намира страданието, а на другия — мъдростта на бодхи или освобождението. Практикуващият, който гледа на нещата от гледната точка на истинското сърце, е достигнал брега на мъдростта на бодхи.
[4] Физическото тяло.
[5] В текста на китайски не се говори дословно за „истинското аз“, а за „природата, която е празна“.
[6] Вж. „агрегати“ в речника. Седемте виджнани или съзнания са петия агрегат.
[7] Вж. „функции“, „входове“ и „виджнани“ в речника. В случая става дума само за първите седем виджнани или съзнания.
[8] Мантра, която се превежда приблизително по следния начин: „Бързо, бързо, елате бързо при мъдростта на другия бряг и доведете всички. Слава на мъдростта!“