Трябва да практикуваме, докато успеем да поддържаме състояние на спокойствие в действие и в бездействие. Какво имаме предвид? Просто, че когато действаме, по никакъв начин не сме засегнати от оживлението на света, и че по същия начин изобщо не сме привързани към усещането за спокойствие, когато си почиваме.
*
„Метете, пеейки името на Буда Амитабха, и цветът на лотуса ще се разтвори и ще цъфне.“ Тази поговорка ни напомня, че практикуващият трябва да се води от правилното внимание. То ще пречисти и проветри съзнанието ни и като ни отдалечи от лошите мисли, ще позволи на правилните мисли да изобилстват.
*
Приемайте нещата, както дойдат. Нищо не бива да смущава ума на практикуващия. Трябва да се откажем от нашите желания, от всички притежания, които ни привързват към света – дрехи, храна, жилище, кола, а също и от нашите отсъждания и преценки, независимо дали са положителни или отрицателни. Щом се отървем от цялата тази тежест, мъдростта ни ще се появи естествено. Простотата на ума е правилният път.
*
Постоянството е незаменима добродетел, необходима за практиката – няма кратък път за постигане на просветлението. Пеейки името на Буда, ние се научаваме да чистим малко по малко съзнанието си от лошите мисли. Нима е възможно без това да се получат плодовете на практиката и на просветлението?
*
Нашият всекидневен живот е идеалното място, където да практикуваме. Трябва да поддържаме вярата си, да спазваме обетите, които сме поели, да практикуваме и да повтаряме безспир името на Буда. Така един ден просветлението ще дойде естествено и ще видим природата на буда във всички същества.
*
Практикуващият трябва да остава спокоен, където и да се намира, освободен от привързвания и препятствия. Целта на нашата практика е разбирането на истинското ни аз. Ако искаме да напредваме по пътя на истинската Дхарма, трябва да практикуваме самите ние: никой не може да го направи вместо нас. Според старата китайска поговорка само онзи, който е пил от водата, знае дали тя е студена или хладка. Чрез практиката ние ще придобием истински, лични познания.
*
Учете се на добро и го развивайте и игнорирайте злото. Пазете ума си ясен и не забравяйте, че неприятните ситуации ни предоставят най-добрите условия, за да практикуваме толерантността. Целта на практиката не е да се отсъжда кой има право и кой – не. Напротив силата ѝ се състои в това да поддържа нашата неизменна невъзмутимост.
Например когато за последен път прекарате метлата по пода и смятате, че сте приключили, е напълно възможно да дойде някой по-възрастен и по доста неприятен начин да ви обвини, че сте били небрежни. Ако се скарате с него, това ще покаже, че все още изпитвате известно привързване и вашата недостатъчна практика не ви отличава от другите хора. Ако, напротив, отговорът ви към по-възрастния човек, е просто да вземете метлата си и да изметете отново там, където той смята, че има още прах, то само тогава практикувате както трябва.
*
Толерантността е най-важна. Ако можем да практикуваме, без да губим толерантността си, ние ще можем, където и да се намираме, да развълнуваме и трогнем хората, които срещаме. Толерантността е майка на многобройни добродетели и може също да ограничи гнева и завистта. Всички хора ще са щастливи да срещнат такъв практикуващ и той ще е способен да ги привлече към практиката.
Затова бъдете толерантни! Това е коренът на практиката. Без толерантност вие сте монаси само на външен вид: в такъв случай не си въобразявайте, че онова, което правите, е правилно! Ако не сте свободни от илюзиите, които пречат на нашето разбиране за истинското аз, толерантността ще бъде недостъпна за вас.
*
Практиката е вътрешна. Тя не е външно упражнение и трябва да бъде следвана, докато намерим в себе си спокойствието. Не практикуваме, както трябва, ако се привързваме към външните неща. Интроспекцията е необходим аспект на практиката, като чрез нея трябва да си дадем сметка, че не сме особено важни. Такава е истинската практика.
Освен това практиката се състои в култивиране на любезността и състраданието. По тази причина практикуващите често имат приветлив поглед, който им позволява да привличат хората и да ги насърчават да практикуват заедно с тях. Ако някой постигне просветлението, хората около него ще получат определени ползи и ще изпитат желание да практикуват като него и под негово ръководство.
*
Целта на практиката е да се постигне мъдростта и да се култивират кармични заслуги. Необходимо е, доколкото е възможно, да се помага на другите и да се поддържат добри отношения с тях. Тогава ще получим мъдростта и кармичните ползи. Практиката се състои в култивирането на тези два аспекта, които ще се появят с течение на времето. Тогава просветлението ще дойде подобно на зрял плод.