Повечето хора обичат да се хвалят сами и да критикуват другите. Те приемат с удоволствие ласкателствата, но започне ли някой да ги критикува, се притесняват и ядосват. Да се прави подобна ясна разлика между себе си и другите наричаме „привързване към аз“ и от него идва безпокойството на ума ни.
Ако действаме оковани от това привързване, ще виждаме всичко по „нашия си начин“ и ще считаме за правилни и ценни единствено собствените си идеи. Тази вяра, че нашето аз е нещо изключително важно, води до сравняване и пресмятане на всичко и това поведение ще ни донесе само грижи, ще усложни практиката ни и ще ни попречи да трансформираме отрицателната си карма.
*
Ние искаме да знаем дали хората говорят добре или зле за нас и променяме думите си в зависимост от усмихнатото или намръщеното лице на нашия събеседник. Това са прояви на нашето привързване към аз. Ние се стараем да бъдем обичани от другите. Това представлява препятствие пред практиката.
*
Привързването към аз е източникът на всичките ни трудности. То насърчава конкуренцията между съществата. Следователно в нашата практика е необходимо да премахнем това привързване. За целта трябва освен всичко останало да упражняваме толерантността. Не бива да твърдим, че казаното и направеното от нас е правилно, и е добре да проявяваме емпатия, защото в противен случай мислите ни ще бъдат неправилни и ние няма да бъдем истински практикуващи и по нищо няма да се различаваме от обикновените хора.
*
За да се отървем от привързването си към аз, трябва да улесним живота си: нека ядем обикновена храна, да се обличаме скромно и постепенно да намалим желанията си. Тогава ще спрем непрекъснато да се сравняваме с другите, ще спрем да се привързваме към нашето аз, както и към другите или към живота в обществото и така постепенно ще се освободим.
*
Нека не съдим погрешните действия на другите, а по-скоро да се вгледаме в собствените си недостатъци: дали не сме допуснали същите грешки, които наблюдаваме у другите? Така няма да се отклоним от правилния път на практиката.
*
Ако правим нещата с желанието да покажем таланта си или да убедим другите в превъзходството си, в крайна сметка неизбежно ще се провалим. Нека не си въобразяваме, че защото имаме университетска диплома, притежаваме повече знания от другите. Ако вярваме в превъзходството си, няма да приемаме съветите, които хората биха ни дали. Ще бъдем заложници на собствените си знания и в същото време на арогантността си. Това ще ограничи напредъка ни и ще ни отдалечи от истинското учение на Буда. Колкото повече се увеличават познанията и уменията ни, толкова повече трябва да проявяваме смирение и скромност. Това в действителност е мъдростта.
*
Ако практикуваме само за нас самите и умът ни се интересува само от нашата личност, то това е вид привързване към нашето аз и също е източник на страдание, което пречи на освобождението. Ако обаче практиката ни е за благото на всички същества, целта ни е да натрупаме заслуги в полза на другите и действията ни са мотивирани от дълбоко състрадание, ние наистина ще напреднем по пътя на Буда.
Ще увеличим собствената си мъдрост, докато увеличаваме заслугите в полза на другите. Такава практика би донесла полза на абсолютно всички.
*
Нека не се привързваме към аз, защото това ни приковава към този нечист свят, в който се намираме, и ни задържа в шестте пътя на прераждането.
*
Скъперничеството се състои в това да се поддадем и да се привържем към физическите желания за хубава храна или красиви дрехи.
*
Монасите трябва да избягват преследването на слава или възхищение от другите. Тези мисли са нежелателни. Монаси, трябва да покажем смирение и дискретност, за да можем да се откъснем от нашето аз, да спазваме предписанията, да практикуваме концентрацията и да придобием мъдростта.
*
Често се случва да не си дадем сметка за привързването си към някои неща. По принцип осъзнаваме нещата само когато имаме необходимото време за това. Понякога дори без да си дадем сметка, определено привързване се появява „от само себе си“. Тези привързвания са кармични препятствия. От незапомнени времена ние сме натрупали множество отрицателни кармични семена и ако не се концентрираме, няма да успеем да ги овладеем, нито да излезем от цикъла на преражданията: ако сте привързани дори само към един стрък трева, вие ще се преродите за него. Безброй мисли се появяват в ума ни и ако ни липсва концентрация, няма да можем приложим необходимата интроспекция, за да не се наложи да понесем, най-често несъзнателно, кармата, която тези мисли ще породят.
Някои хора изглеждат така сякаш са концентрирани, докато всъщност са смазани под непрестанния поток на мислите си.
*
Учението на Буда е предназначено за разбиране, но и за практикуване. В процеса на практиката ние се откъсваме от нашето аз и нашите отсъждания.
Трябва освен това да произнасяме колкото е възможно по-често името на Буда.
*
Не бихме могли да помогнем на чувстващите същества да напреднат в практиката на будизма, ако се ограничаваме само с говорене или дарения. Трябва преди всичко да сме достойни в нашата практика, така че хората да могат да го усетят и естествено да дойдат към нас.