Кармата е централно понятие в източните религии, но на Запад все още запазва някакво екзотично излъчване и се радва на най-разнообразни интерпретации. Кармата в някаква степен се възприема като нещо, което ще накаже по справедлив начин онези, които са ни наранили, и в този смисъл ѝ се придават качествата, които обикновено се приписват на Бог в християнството. Понякога се пита дали ако един човек наранява друг, това означава, че те вече са имали някаква връзка в миналото, дали някои неща са „кармични“, а други – не и т.н.
От будистка гледна точка кармата управлява абсолютно всичко и изцяло. На практика това означава, че самото тяло на човек, ресурсите, с които разполага и отношенията му с другите са напълно обусловени от кармата му. Самата карма всъщност се реализира, като семената, които сме посели чрез нашите мисли, думи и действия в предишните си животи, дадат плодове в този живот, тъй като са се събрали необходимите условия за тяхното узряване.
Именно тези необходими условия са от много голямо значение, тъй като в зависимост от тях плодовете могат да са още по-горчиви или още по-сладки. По тази причина от нас зависи дали ще заплатим още по-скъпо за миналите си грешки или като се изповядаме пред Буда и спазваме предписанията и имаме правилно поведение, ще намалим отрицателните последствия. В този смисъл, ако някой се опитва да ни нарани, то със сигурност вече сме имали отношения в миналото и те не са завършили добре. Ако пък успее, това означава, че сме имали дълг към него. Затова, ако не искаме да продължаваме да се въртим в този омагьосан кръг на взаимни отмъщения, т.е. на свой ред да го нараним в някой бъдещ живот, а после той да ни нарани отново и т.н., е най-добре да се постараем да му простим. От голямо значение е и да изповядаме отрицателните си мисли по негов адрес, ако сме имали или имаме такива.
Кармата е съвършено справедлива, тъй като всичко, което получаваме, е било надлежно заслужено от нас самите и ние никога не страдаме заради чужди грехове. В същото време, това не е причина да не се опитваме да подобрим кармата си, както и да помогнем на останалите да подобрят собствената си карма. В крайна сметка, точно това правят Буда и бодхисатвите.
Нека повторим, че кармата е строго индивидуална, т.е. всеки отговаря за собствените си действия. Когато понякога се говори за колективна карма, се има предвид, че определен брой чувстващи същества заедно са извършили нещо и така всеки получава последствията, които отговарят на степента на неговото участие. Така например целият род на Буда Шакямуни е избит от царя на съседното царство и неговите войници. Както пояснява самият той, това се случва, защото някога Буда и всичките му роднини живеят в село до голямо езеро. Когато езерото пресъхва, те улавят рибите и ги изяждат, вместо да ги спасят. Самият Буда обаче, въпреки че също е участвал, не е ял от рибите, тъй като още тогава е бил вегетарианец и затова само го боли глава в продължение на три дни. Това впрочем илюстрира факта, че е по-добре да бъдем вегетарианци, ако искаме да избегнем много тежка карма по-късно.
За кармата се говори буквално във всички будистки сутри и в този смисъл трябва да сме много внимателни: имаме право да не вярваме в нея, но в такъв случай няма как да твърдим, че сме будисти. Цялото учение на Буда се основава на кармата и прераждането и в крайна сметка, ако не се прераждахме, нямаше да има нужда да се опитваме да се освободим. Също така, ако кармата не съществуваше, нямаше да има особено значение дали постъпваме добре или зле, дали спазваме предписанията на Буда или не. В крайна сметка практиката ни не би имала смисъл.
И накрая, както вече казахме, човек може и да не вярва в кармата, но все пак е добре да си дава сметка, че ние обикновено обясняваме със случайността зависимостите, които не разбираме, т.е. напълно е възможно в действителност да няма никаква случайност, а просто да ни липсва необходимата мъдрост, за да разбираме връзките между нещата в дълбочина.