Нека започнем с това как обикновено хората започват да изучават будизма. Например те понякога могат да отидат в някоя библиотека или книжарница, да си изберат книга за будизма и да отидат да си я четат вкъщи.
Ако пожелаят да научат нещо повече по този въпрос, може би ще намерят малко свободно време, за да отидат да послушат някой будистки учител или пък да практикуват вкъщи. Този подход не променя по никакъв начин живота им, тъй като те изучават будизма само от време на време, когато имат възможност или желание. Все пак те без съмнение ще научат някои неща.
При много хора първият досег с будизма се осъществява именно по този начин. Какъвто и да е характерът на този досег, подобни хора заслужават поздравления, тъй като първата крачка е и най-трудна. Естествено ние им пожелаваме да вложат много повече време и усилия и да навлязат в дълбочина в будизма. За онези обаче, които не желаят да научат повече, предимството е, че животът им като цяло не се променя. Недостатъкът е, че те така и не навлизат в дълбочина.
Хората, които започват да се интересуват от будизма по този начин и остават на повърхността му, развиват известен интерес към размяната на мнения: те обичат споровете, при които има сблъсък на различни възгледи, но тъй като познанията им в областта на будизма са съвсем повърхностни, не им е възможно да разберат кой е прав и кой е крив при тези дискусии и обикновено се ръководят от моментните си предпочитания и вярвания.
Хората, които изучават будизма по този начин, нямат учител, който да ги обучава и да наблюдава напредъка им, така че няма кой да им каже дали техните възгледи са правилни или не. Те считат за верни единствено собствените си предразсъдъци и опит и в крайна сметка засядат някъде, откъдето няма измъкване. Парадоксалното в случая е, че те си въобразяват, че имат задълбочени знания за будизма, а в същото време не могат да се измъкнат от безизходицата, в която са се вкарали сами. Ето недостатъците на това да имаме само повърхностни знания за будизма. И все пак, тези хора са преминали успешно първия етап и заслужават поздравления.
Добре е обаче да припомним някои неща на онези, които искат да практикуват будизма, макар и само от време на време. Първо, будизмът никога не противоречи на законите на обществото, т.е. практиката на будизма не може да съдържа ритуали или действия, които противоречат на законите и морала. Второ, щедростта не е единственият начин за практикуване на будизма – принципите и практиките са безброй.
Освен това, най-важното не е дали избраният учител е известен, а дали думите му съответстват точно на написаното в сутрите. Тук е моментът да кажем, че става дума наистина за сутрите и само за сутрите – ако някой искрено се интересува от будизма, би трябвало грижливо да избягва всички тантри и да не се хваща на въдицата, че Буда бил преподал нещо тайно и че то било само за много умни и талантливи ученици. Както във всичко, така и в будизма няма лесни и преки пътища и резултатите зависят изключително от личните усилия, които сме готови да вложим.
Ако успеете да спазите тези няколко точки, заслужавате похвала! Ако след като известно време учите по този начин, пожелаете да стигнете по-далеч и да научите повече за истинската природа на будизма и за неговото значение и същност, бихме желали да ви дадем няколко съвета и да ви обясним как да постоянствате в практиката на будизма.
Доста рядко се случва да напреднем, като учим сами по книги – нашите собствени интерпретации на прочетеното пречат на развитието ни. Следващата стъпка може да бъде посещаването на някой будистки център, да кажем веднъж седмично. Тук трудността е да намерим подходящо място, за да не прахосаме време и усилия и накрая да получим просто поредните илюзии.
Първо, добре е да става дума наистина за будистки център, а не за център по йога, личностно развитие или нещо от този род. Въпреки че някои хора споменават Буда или претендират, че цитират думите му, все пак будизмът се изучава именно в будистките центрове.
Второ, центърът трябва да бъде със скромна украса без странни статуи или още по-лошо – тантрични картини, изобразяващи полови сношения. Подобни места трябва да се избягват грижливо, тъй като, както вече казахме будизмът не противоречи на законите и правилата на обществото, т.е. там определено не се изучава будизъм.
Трето, много зависи от това какъв е самият будистки учител. Налага се да решите дали учителят е добър или не, а за тази цел е необходимо да видите как той спазва предписанията на Буда. Ако например се държи съмнително, т.е. да кажем пие алкохол, яде месо или проявява подозрителен интерес към парите на учениците си, то няма какво да правите при него. Често подобни учители изискват от учениците си да не подлагат под съмнение поведението им под претекст, че последните не притежават необходимото ниво, за да разберат защо даден учител се държи така. Не бива да забравяме обаче, че един просветлен учител се старае никога да не нарушава предписанията на Буда.
Нека все пак отворим една скоба, за да кажем, че в миналото понякога се е случвало учителите по чан да имат странно поведение, но само и единствено с най-близките си ученици. Например, в някои разкази на чан будизма се казва, че някой учител изгорил статуя на Буда, защото му било студено, или че друг си избърсал носа със страница от сутра. Всеки път обаче тези неща са били правени само пред най-близките им ученици, като целта е била да им помогнат да се просветлят по-бързо. Казано иначе, тези учители са били просветлени и са имали конкретна цел по отношение учениците си, които са се намирали най-близо до просветлението. Ако обаче наблюдавате подобно поведение пред всеки, без оглед на това кой е той и какво е нивото му, незабавно напуснете храма.
Основното е учителят да не забравя за предписанията и учението му да съответства на написаното в сутрите. Трябва да определите, докато го слушате, дали критикува хората или погрешните им възгледи, тъй като това съвсем не е едно и също. Няма проблем да посочите грешките на някого, но не е особено разумно да се подигравате например на външния му вид.
В сутрата за предписанията на упасаките се говори еретичните схващания: там Буда обяснява, че някои последователи ще трябва да изучават погрешните възгледи, за да открият грешките в тях. От изключително значение е да се откажем от тези погрешни възгледи и възприемането на подобно поведение е една от характеристиките на истинските бодхисатви. Последните никога не критикуват просто така, а целта им е да отхвърлят и разпръснат илюзиите.
В Дигханикая Агама сутра и по-специално в една от нейните части, преведена английски под заглавието „Travelling and practicing’s scripture“, том III, Буда пита учениците си дали смятат, че трябва да вярват сляпо на думите на един учител или монах. След това Буда ги съветва да се обърнат към сутрите, за да се уверят, че чутото е вярно, т.е. винаги да сравняват казаното с неговото учение. Той ги насърчава по-специално да обмислят внимателно закона на карма и да наблюдават причините и следствията, за да проверят дали речите и животът на даден учител или монах съответстват и държат сметка за тези закономерности. Това означава, че каквото и учение да чуете, го обмислете внимателно, за да определите дали съответства на Дхарма – учението на Буда Шакямуни.
Това са думите, които Буда винаги е казвал по отношение на съмнителните учения. Ако отидете в някой будистки център, приложете този метод и ако онова, което ви говорят, не отговаря на учението на Буда и може би дори представлява погрешен възглед, не се колебайте да го кажете открито и да поискате пояснения.
Можете да реагирате по този начин във всеки будистки център и дори да си зададете въпроси, когато четете дадено произведение. Следователно, ако желаете да станете будисти, трябва да се научите да размишлявате и да си задавате въпроси – дали онова, което ви казват е логично, и ако не е, къде точно е грешката? Един истински бодхисатва не се оставя да бъде измамен от погрешни възгледи. Той предпочита да посочи грешките и това е признак за голямото му състрадание. Той не критикува поведението, външния вид, личния живот на хората, а просто посочва грешките в това, което казват.
И така как можете да изберете подходящо място за практика? Нека обобщим:
- Не нарушавайте предписанията, които сте приели. Ако един учител посочва грешките в казаното от някой, то той по никакъв начин не нарушава предписанията. Буда лично е посочвал невежеството на еретиците или на своите ученици. Следователно да се посочи правилният път не представлява по никакъв начин нарушение на предписанията.
- Скромната обстановка на даденото място е гаранция за качество.
- От какво се състоят речите на учителя и какви поучения съдържат? Ако се насърчава щедростта, това е добре, но, ако това е единственото, за което се говори, ви съветваме да си намерите друг център, защото практиката на щедростта е само една част от будизма. Казаното от учителя трябва да ви покаже как стъпка по стъпка да постигнете нивото на буда. Ако учителят е неспособен да ви научи на това, ние ви съветваме да го напуснете.
Това, което ви казахме дотук, е, че първата стъпка към будизма заслужава адмирации, но ако впоследствие развитието ви замре, най-добрият начин да продължите да напредвате е да се включите в асоциация с център, който е скромен и без излишни ефекти и с учител, който говори така, както ви описахме.
АМИТОФО!