Сюзан – тайванската писателка, която представих в предишната история, един ден отново ме попита какво мисли будизмът за любовта и сексуалността. Едновременно с това тя ми изпрати последния си текст. Бях ѝ предоставил предишната история от настоящия сборник, но очевидно това не ѝ беше достатъчно, за да разбере нещата.
По тази причина се принудих да напиша настоящия текст, за да отговоря по-ясно на нейните въпроси. В заключение накрая ще цитирам и една сутра.
Една френска приятелка се беше влюбила в млад мъж, който обаче беше женен. Той първоначално отговори на чувствата ѝ, но накрая поиска да се разделят, което ѝ причини ужасна болка. Тогава тя ми се обади. Хлипанията ѝ накъсваха думите ѝ, които бяха до една насочени срещу бившия ѝ любовник. Накрая, след като ми обясни, че без този мъж животът ѝ повече няма смисъл, тя ме попита какво мисля за всичко това. Тогава ѝ казах, че самият аз съм преживявал любовни разочарования и мога да разбера болката ѝ и крайно неприятното усещане, до което води разбитото сърце.
Сега се питам дали бракът трябва да е завършекът на всяка любовна връзка, дали ни позволява да притежаваме другия и да го обичаме, докато смъртта ни раздели. Дали една любовна история винаги следва този модел? Дали наистина единият е нищо без другия?
Аз практикувам будизма и въпреки че съм начинаещ, бих желал да споделя с вас някои будистки идеи. Възможно е да не съгласите с тях. Това не е драматично: в такъв случай просто си вземете чаша чай и се посмейте над тази книга!
1. Сю Джъмо и любовните му приключения.
Съвременният поет Сю Джъмо е доста известен от няколко десетилетия. Когато среща красивата Лин Хуейин в Лондон, той бързо се влюбва в нея и ѝ посвещава множество поеми, някои от които се превръщат в текстове на песни. Една от поемите му – Случайно – е написана в чест на срещата му с г-ца Лин. За да може да е близо до нея, той дори се развежда и се отдалечава от децата си, въпреки че красавицата така и не му обръща особено внимание. Тези тъжни обстоятелства обаче са източник на вдъхновение за Сю, който излива силните си чувства (очакване, разочарование, надежда) в поемите, които пише, и поезията му достига изключително ниво. Г-ца Лин от своя страна си намира друг мъж. Когато той я пита защо е избрала да се ожени за него, отговорът ѝ е, че годините, които им остават да изживеят, може и да не стигнат, за да успее да му обясни. Журналистите също разпитват младата жена за причините, накарали я да не се ожени за г-н Сю, въпреки че той по онова време вече е много известен поет. Г-ца Лин им отговаря, че Сю не е бил влюбен в нея, а винаги най-много е обичал собственото си въображение. Въображението му, както обяснява тя, е така изпълнено с преувеличен романтизъм, че Сю всъщност е влюбен само и единствено в собствените си чувства. Тя била убедена, че той в действителност не я разбирал и затова предпочела мъж, който според нея наистина я познавал. Г-ца Лин е много мъдра и разбираме причините, които са накарали г-н Сю да се влюби в нея.
Това, което обичаме в действителност, не е самият човек, а онова, което си въобразяваме за него – нашите мисловни представи, Ако някой твърди, че е влюбен във вас, не бързайте да се радвате прекалено, защото всъщност той не ви познава и вие не сте човекът, който обича! Това, в което е влюбен, е образът, проектиран от въображението му: той си ви измисля и не обича друго освен тази рожба на фантазиите му, което с други думи означава, че е влюбен в себе си чрез вашия образ, който е проектирал. Всичко това в будизма се нарича невежество относно произхода на всяка мисъл: ние се привързваме към фантазиите и мечтите си, които бихме искали да се осъществят. Ако човек разбере, че онова, към което се привързва, е фалшиво и е продукт на едно превъзбудено мисловно съзнание, то той ще успее да се откъсне от него.
2. Г-н и г-жа Джан.
На един тайвански диалект наричаме г-н или г-жа Джан някой, който, за да постигне целта си, не се колебае да притеснява и тормози всички. Сега ще ви разкажа историята на една приятелка, която преди време се влюби в женен мъж, чиято жена бе истинска тигрица, желаеща да държи всичко под контрол (впрочем във Франция познавам доста такива жени! Не знам защо французите си въобразяват, че азиатките са мили – мога да ви уверя, че по този въпрос много китайки не отстъпват на французойките!)
Този женен мъж никога не бе имал думата по какъвто и да е въпрос в собствената си къща: жена му винаги бе командвала! Нека обаче преди да продължим да му измислим име и нека то бъде Джан. Моята приятелка, която ще наричаме Жюли, е човек, изпълнен с нежност, и г-н Джан явно бил привлечен от нея, така че един ден решил да ѝ разкрие чувствата си. Жюли, разбира се, му отказала, тъй като не искала да се занимава с женен мъж и да му развали семейството. Г-н Джан лесно разбрал, че ако иска да живее с Жюли, ще трябва да се раздели с жена си. Тогава ѝ казал, че ако тя му даде малко време, той скоро ще се разведе. Добавил, че без нея никога няма да е щастлив. Тези няколко думи от страна на г-н Джан така бяха зарадвали Жюли, че тя скоро след това ми се обади, за да сподели с мен огромното си щастие.
На другия ден обаче г-н Джан ѝ заявил, че решил да не се развежда, защото жена му противно на навиците си започнала да се държи много мило, за да го убеди да остане. Жена му му припомнила каква болка ще причини на децата, ако я напусне, така че в крайна сметка мъжът отстъпил и се отказал от решението си, което предишната вечер все още му изглеждало непоклатимо. Понеже не искал да смени ролята си на „мъж по чехъл“ с още по-лошата роля на „злодей“, той набързо зарязал плана си.
Жюли ми се обади да ме осведоми за това ново развитие на нещата, което беше превърнало огромното ѝ щастие в жестоко разочарование. Тя не спря да обижда г-н Джан пред мен, след което се поинтересува за мнението ми.
„Какво предпочиташ? Да ти кажа истината или да те излъжа?“ – попитах аз.
„Истината, моля!“ беше отговорът ѝ.
„Истина е, че г-н Джан не те обича. Той не се ползва с никакво уважение в семейството си и затова егото му е зажадняло за признание. По тази причина той се надява да намери малко човешка топлина навън – да получи уважението, което му отказва съпругата му. Сега жена му се преструва на смирена и добра, за да спаси брака си, и той се чувства добре в семейството си и вече не иска да се развежда: егото му е получило признание или поне той има такова чувство. Изчакай няколко дни обаче и ще видиш, че пак ще дотича при теб и пак ще иска да се развежда, за да можете да се ожените!“
Оказа се, че не греша. Само след седмица г-н Джан отишъл при Жюли и отново ѝ обещал, че ще се разведе заради нея – обещание, което много я беше зарадвало няколко дни по-рано. Мисловното съзнание на този човек сменяше идеите си толкова бързо!
„Ти впрочем също не го обичаш – добавих аз. Това, което обичаш, е предложението на г-н Джан, защото то ти позволява да мечтаеш. Всъщност си влюбена в една мисъл, една илюзия! По тази причина си тъжна: в действителност си привързана към тази мисъл и следователно към самата себе си.“
В крайна сметка Жюли и г-н Джан бяха просто двама егоисти, които се събираха и се разделяха. Признавам обаче, че думите, които казах на Жюли, бяха малко жестоки. Тя впрочем отказа да приеме, че те са верни, и в крайна сметка спря да ми се обажда, за да споделя с мен чувствата си. Това не е важно и аз съм наясно, че думите, които използвах, бяха груби.
С тази история искам да покажа, че егото ни непрекъснато взема решения и се привързва към илюзиите, които произтичат от тях. А колкото повече егото ни се привързва към тези илюзии, толкова повече то се оплита в тях и му става все по-трудно да взема решенията си „свободно“.
Ако някой будистки учител иска от вас да се научите да контролирате всички ситуации и да се справяте „успешно“ с тях, то той не познава учението на Буда. Този подход изобщо не ни позволява да видим нещата отстрани, а вместо това дава възможност на егото ни да ни води. Будистката практика се състои в това да забавим ритъма на мислите си, като ги наблюдаваме, без да се привързваме към тях, и да ги анализираме, вместо да се опитваме непрекъснато да ги владеем и да постигаме в различните ситуации резултатите, които желаем. Тогава става възможно да потърсим истинското сърце в нас, нашата татхагатагарбха, която е истинският господар, въпреки че в същото време тя не изпълнява тази функция…
3. В какво се прераждат хората, които имат твърде силно привързване към сексуалните изживявания?
В глава XVI на Шурангама сутра Буда обяснява на Ананда, че когато хората се концентрират върху секса, сексуалните им органи произвеждат повече течност. Сексуалният апетит е част от онези желания, които ни пречат да се развиваме. Ако спазваме будистките предписания, ще чувстваме тялото и ума си по-леки и ще ни е по-лесно да разсъждаваме и медитираме. Ако сексуалното желание и способността да се разсъждава са поравно у някого, той ще се прероди като човек (а ако сексуалното желание е по-слабо от способността да се разсъждава, той може да се изкачи в някой рай или дори да стигне до света на формата). Ако сексуалното желание е малко по-важно от разсъжденията, той ще се прероди като птица, ако е още по-важно, ще изживее следващия си живот като диво животно. Ако пък е много по-важно от разсъжденията, ще стане призрак, и накрая, ако мисли само и единствено за секс, адът го очаква с широко отворени врати!
За онези, които искат да научат повече за тази сутра, Асоциацията на истинското сърце предвижда да я преведе в бъдеще.
Тук свършва моята история. Вярвате ли още в тази идея, че ние сме нищо без другия? Питате ли се какво е съвършенството или истинският смисъл на живота? В такъв случай ви приканвам да прочетете другите произведения, предлагани от нашата асоциация.
АМИТОФО!