От години будизмът се радва на нарастваща популярност сред западната общественост, като обикновено се възприема като мъдра източна философия, която има допирни точки със съвременната психология, етика и морал.
Често се привеждат примери за това как определени разбирания на будизма могат да ни помогнат да живеем по-добре и по-спокойно и да допринесат за нашия вътрешен мир. В този смисъл будизмът се поставя на едно ниво със съвременната психология и дори придобива някаква аура на „научност“, което допълнително подхранва неговата популярност. В крайна сметка, много от нас изповядват като наша религия именно науката и за да приемем каквото и да било, то трябва да е повече или по-малко съобразено с нея. Разбира се, да се твърди, че будизмът има връзка със съвременната наука не е погрешно, тъй като най-малкото става дума за емпиричен подход, т.е. търсене на потвърждение на определени истини чрез практиката, което съвпада с използвания в науката подход.
Доколкото философията (от гр. „обичам“ и „мъдрост“) се състои в изследване на фундаменталните въпроси на човешкото съществуване, можем да кажем, че будизмът има допирни точки и с нея: в крайна сметка Буда обяснява истината за света или по-точно каква е неговата реалност. В същото време в будистките текстове никъде не се препоръчва да се отдаваме само и единствено на философски разсъждения, тъй като е ясно, че нещата трябва да се проверяват на практика и дори да сме съвсем сигурни в определена истина, това не означава нищо поне докато не я потвърдим експериментално. Това впрочем е и подходът, който се използва в науката.
Когато се заговори за практика на будизма, обикновено веднага се споменава медитацията особено във връзка с чан (дзен) будизма. Често, поне на Запад, медитацията дори се изтъква като единствената възможна практика на будизма. Възможната причина е, че медитацията е възприета например в западната медицина и в този смисъл също има тази аура на „научност“, за която споменахме по-горе.
Ако пък човек отиде в някой будистки център или стане член на някоя будистка група, то скоро ще чуе за вземането на убежище в трите съкровища, т.е. Буда, Дхарма[1] и Сангха[2]. В случая става дума за церемония, с която човек официално става будист, точно както например кръщенето го прави християнин. В будистките храмове в Азия хората палят благовонни пръчици пред статуите на Буда и бодхисатвите и им се молят точно както би го направил някой вярващ в една християнска църква. В този смисъл очевидно будизмът също така е религия най-малкото в страните, за които е традиционен.
От представеното дотук излиза, че будизмът може да бъде философия, практика и религия в зависимост от подхода към него.
Всъщност обаче за истинските практикуващи будизмът е начин на живот и съответно можем да практикуваме във всеки един момент.
Какво се има предвид с това?
Просто, че в будизма, след като приемем убежище в трите съкровища, можем да получим, ако поискаме, основните пет предписания, а след това и предписанията на бодхисатвите, които са още по-стриктни и в тях се изисква не само да не извършваме лоши деяния като убийство, кражба, прелюбодеяние, лъжа или консумация на упойващи вещества, но и да не караме другите да го правят, както и дори да не си мислим за подобни неща. Впрочем тук попада и вегетарианството: мога да ви гарантирам, че тези предписания включват и стриктна забрана за ядене на месо, така че ако някой се изживява като будистки учител, но все пак яде месо или консумира алкохол или опиати, то със сигурност подобен човек няма нищо общо с будизма. Впрочем в Сурангама сутра подобни хора са наречени „дяволи“.
Да се върнем обаче на практиката: очевидно е, че ако искаме да спазваме тези предписания, трябва да сме концентрирани и да се опитваме да практикуваме през цялото време, тъй като в противен случай е много лесно да се допусне грешка. Освен това практикуващите махаяна трябва да упражняват и шестте парамити, което също изисква концентрация и непрекъсната практика: ако искаме да сме щедри или пък толерантни е ясно, че трябва да се възползваме от подходящия момент, който може да възникне по всяко време.
Разбира се, практиката на будизма включва и седяща медитация, прострации и поздравяване на Буда, изповядване и т.н. Последните могат да се приемат като религиозни елементи и тук е важно да подчертаем, че като всяко нещо и практиката на будизма започва с вяра. Ако не вярваме поне малко, защо изобщо бихме се занимавали с това? В същото време въпреки че започваме с вяра, ние не оставаме само с нея, както това би могло да се случи в други религии. Напротив, ако следваме внимателно указанията на Буда, ние рано или късно ще се просветлим и сами ще можем да се убедим емпирично дали това, което казва той, е истина. Този подход напомня онова, което се прави в науката: в крайна сметка един учен не би се хванал да изследва нещо, ако не вярва, че е възможно да постигне резултат, т.е. той започва с вяра, но след това би очаквал постепенно да получи доказателства, че е на прав път.
Все пак трябва да се подчертае, че в будизма приемането на убежище в трите съкровища или получаването на предписанията има и свръхестествен елемент: приемането на убежище ни дава увереност, че в следващите си съществувания отново ще имаме шанса да срещнем учението на Буда и няма да се изгубим в някои от лошите пътища, като животно, гладен дух или дори да се озовем в ада. Получаването на предписанията пък позволява на практикуващия да извлече много по-големи ползи от тяхното спазване, отколкото ако прави същото, без да е приел предписанията. Според просветлени учители освен това получаването на предписанията осигурява на практикуващия и известна защита, която му дава възможност да практикува по-добре. За практикуващите будизма Буда Шакямуни, Буда Амитабха, Бодхисатва Авалокитешвара, Бодхисатва Манджушри, Бодхисатва Майтрея и всички останали наистина съществуват дори и сега и са способни да помогнат на всеки, който искрено иска да следва учението на Буда и помоли за тяхната помощ. В този смисъл религиозните церемонии също са неразделна част от будизма.
Тук си позволяваме да отправим едно предупреждение: трябва да се внимава в какви церемонии се участва, тъй като в някои направления на т. нар. тибетски будизъм е възможно да се извършват странни сексуални ритуали или да се призовават различни демони, които нямат нищо общо с будизма, дори и ако съответните учители твърдят обратното. Достатъчно е да си припомним, че не толкова отдавна самият Далай лама забрани култа към тибетското божество Дордже Шугден, след като самият той го беше практикувал, което ясно показва, че е възможно някои учители да не са много наясно с практиката на будизма.
Каква обаче е целта на спазването на предписанията, на медитацията, на ритуалите, изобщо на практиката на будизма?
Целта е да се отговори на въпроса „каква е реалността на света?“, „какъв е източникът на всичко?“. За онзи, който успее емпирично да отговори на този въпрос, казваме, че се е просветлил. Тук можем да добавим, че в сутрите се посочва, че всяко същество има свой собствен източник, който се нарича татхагатагарбха, алаявиджнана и по много други начини и който осъществява на практика закона на карма, т.е. записва извършеното от съществото и проявява последствията, когато са налице необходимите условия. Всички усилия на практикуващия са насочени към това да докаже това истинско аз и така да се просветли. След това трябва да се разбере как точно функционира тази татхагатагарбха, постепенно да се изплатят всички кармични дългове, т.е. да се изчисти кармата, и да се установят добри отношения с всички чувстващи същества, за да може един ден практикуващият да стане буда. Това е доста далеч от популярната днес теза, че всичко е пустота и това е най-върховната мъдрост. За съжаление подобни твърдения нямат нищо общо с будизма и всъщност не допринасят с нищо за духовното израстване на практикуващия, а могат само да го накарат да се почувства малко по-умен от останалите, с което да се укрепи егото му и така той да се отдалечи още повече от истината.
Нека обобщим написаното дотук: будизмът е преди всичко практика във всекидневния живот и включва в себе си спазване на определени правила, изграждане на добродетели, като щедрост, търпение, усърдие и др., поздравяване на Буда, изповядване и т.н. Не по-малко важно е да се следва написаното в сутрите и внимателно да се проверява дали преподаваното от нашия учител съответства на думите на Буда или се отдалечава от тях.
За да можем да се считаме за будисти, трябва да приемем убежище в Буда, Дхарма и Сангха. Добре е също да получим и онези предписания, които според нас ще успеем да спазим. След това се стараем да практикуваме парамитите: щедростта, правилното поведение[3], толерантността, постоянството, концентрацията[4] и мъдростта[5].
По този начин практикуващият се старае да се просветли, т.е. да разбере и докаже кой е източникът на всичко. Просветлението е седмият етап на практиката и крайъгълен камък по пътя на будизма. След като се просветли, практикуващият постепенно увеличава мъдростта си и натрупва заслуги, като помага на чувстващите същества, за да може един ден, след още много съществувания, да стане буда.
Пожелаваме ви да повярвате в учението на Буда и да започнете да практикувате!
АМИТОФО!
[1] Учението на Буда.
[2] Общността на будистките монаси или практикуващи.
[3] Това фактически е спазването на предписанията.
[4] Това е практиката на медитацията, като вероятно най-добрият метод за съвременния човек е рецитирането на името на Буда. Впрочем трябва много да се внимава какви методи използваме, тъй като някои техники за медитация, използвани от ламаистите, могат да са изключително опасни за психическото здраве на практикуващия.
[5] Това е правилното разбиране на учението на Буда, с което се избягват погрешните практики и ритуали.