Будизъм: Пътят към звездите

Ти се привързваш към всичко така бързо, че създаваш толкова вериги, колкото са желанията, които оформяш. Ти трупаш книжни знания и си мислиш, че си разбрал живота. Ти гледаш небето, но не виждаш нищо повече от празнота. Ти пълзиш по земята, а си въобразяваш, че летиш. Аз ти казвам: ти не знаеш нищо или почти нищо и изобщо не познаваш собствената си сила. Лицето ти ти е непознато – онова, което е скрито в самата ти сърцевина, твоето истинско лице. Ти никога не го поглеждаш, а то те гледа непрестанно.

Човече! Остави тези ефимерни желания, на които изцяло се отдава горкото ти его в заблудата си, в слабостта си и ме последвай по пътя към звездите!

Пътят към звездите започва във вярата и завършва в най-съвършената от всички светлини. Защото не можеш да стъпиш на пътя на истината и на освобождението, ако не вярваш в посланието и целта му. И наистина първите десет етапа от пътя се наричат „доверие“ или „вяра“. Но това не е сляпа вяра, защото трябва да знаеш къде отиваш. На този етап все още не си навлязъл наистина в будизма – намираш се в коридора, водещ към него. Тук често ще ти се говори за добродетелност и в дълбоко невежия ти ум ще се посеят семената на щедростта, търпението, толерантността и постоянството. И ако желанието ти е да отгледаш тези семена, може би ще поискаш да прекосиш този коридор и да направиш първите си стъпки по пътя към звездите. И ако направиш този избор, ето какво ще се случи.

Ще започнеш като звезден градинар: ще се научиш да култивираш шестте добродетели, които в будизма се наричат парамити. Това са първите шест етапа на твоето обучение. Ти ще отгледаш красивите растения на щедростта, търпението, концентрацията, правилното поведение, постоянството и мъдростта в градината на сърцето и ума си. Така ще започнеш да виждаш как тези растения блестят в светлина и това ще те накара да израснеш до такава степен, че един ден ще откриеш, че тази светлина си самият ти. Ще си наистина просветлен, когато откриеш кой си всъщност. В този ден, човече, денят на това първо велико откритие, на този седми етап от пътя, ще разбереш, че всичко, в което си вярвал по отношение на света и на самия себе си, всъщност е било плетеница от илюзии: тогава ще започнеш да разпръскваш сенките.

Но това е само началото. Просветлението е прекрасно, но то е семе, което позволява да се отиде много по-далеч по пътя към звездите. Ако избереш да продължиш по пътя, ще научиш по време на осмия и деветия етап, че всичко произлиза от това истинско аз, което си ти и което в будизма се нарича татхагатагарбха. Ще откриеш, че това истинско аз е като слънце, чиито плодотворни лъчи създават всичко около нас; откривайки това, ще поискаш без съмнение да пречистиш своята собствена карма, като разбереш, че това истинско аз в теб е чисто, но съдържа множество замърсявания, които трябва да се премахнат. И по този начин един ден ще видиш как се проявява татхагатагарбха. Това ще бъде второто голямо откритие по пътя.

От този ден насетне пътят към звездите ще те поведе към една още по-красива земя от онази, която си прекосил досега. Това е земя, която също се състои от десет етапа, където ще откриеш, че светът е един трептящ пламък, че всичко във вселената гори и изчезва. Този нов поглед, това видение, изпълнено със сила и красота ще те освободи от много желания, защото ако напълно разбираш, че всичко преминава, то кое в съществуването би било достатъчно важно, че да се привържеш към него? Тогава ще се почувстваш по-свободен от преди, ти, който вече изпитваш силна радост сред градината от светлина, която си отгледал!

И ако продължиш по пътя към звездите, той ще те отведе до земя, която отново е различна и е по-широка и по-красива от предишната. По пътя към звездите всичко става все по-огромно, прекрасно и могъщо. И все повече ще си даваш сметка колко си бил слаб, затворник на сенките и на лошите навици преди да стъпиш на пътя.

В новата земя, където ще те отведе пътя, ще се научиш как да споделяш всички ползи от благородните си действия с останалите и ще го правиш с голяма радост и състрадание. И ще започнеш да разбираш как функционира кармата т.е. ще умееш по-добре да определяш последствията от една мисъл, дума или действие или пък да определяш причината за някои проявления, които си наблюдавал. В будизма това се нарича мъдростта на семената. И ето, че ти, човече, ти, чието минало принадлежи на Бездната, ще отвориш очи за тайните на вселената! Ще се сближиш със света, над който някога си вярвал, че властваш, докато той те е смазвал. И ще видиш в тази новопридобита мъдрост, че светът е като сън. Всичко е нереално, всичко изчезва постепенно. И в този сън ще си способен съвсем естествено да обуздаеш сенчестите мисли, които все още се вкопчват за стените на ума ти, лошите навици, тъмните идеи. Ще станеш господар на всичко това, на което някога си бил роб.

На този етап ще ти се предоставят две врати и ще трябва да избереш едната от тях. Първата ще те хвърли в един вид небитие. Ще станеш невидим, ще забравиш сам за себе си толкова добре, че и един буда не би могъл да те открие. Това е вратата на нирвана без остатък. Не ти препоръчвам да я прекрачваш, защото ще останеш затворник на това състояние без състояние и вече няма да можеш да вървиш по пътя към звездите. Ако обаче прекрачиш втората врата, ще получиш първото си коронясване: ще влезеш в първото бхуми на бодхисатвите. Ще станеш цар на първия свят и ще можеш да напредваш по пътя към звездите и да ходиш по още по-велики земи.

Но всъщност когато прекосиш света на съня, вече няма да изпитваш желание към това небитие. Няма да искаш да се присъединиш към невидимите, съблазнени от нирвана без остатък. Ще продължиш по пътя към звездите, ще вървиш по една по-висша земя, където светът е огледало и всичко около теб е отражение на самия теб. И това ще можеш да го видиш. Това съвсем няма да е плод на някакви мисли или идеи: светът ще е твое отражение и ще ти връща това отражение на теб самия. Когато разбереш това, отново ще бъдеш коронясан за цар на тази земя: ще влезеш във второто бхуми. И с това коронясване ще можеш да разбираш кармичния процес още по-детайлно отколкото преди. Мъдростта на семената ще ти стане още по-понятна.

Тогава ще култивираш правилното поведение – една от добродетелите, за които ти говорех преди малко. Ще си дори в състояние, ако го желаеш, да контролираш някои от мислите на другите. Но това ще бъде само едно растение, развиващо върху прекрасната земя, която прекосяваш и която няма да спре твоя път, защото отвъд нея се намира една нова област, още по-велика от предишните, която, когато я достигнеш, отново ще те направи един от нейните царе: ще влезеш в третото бхуми и като подарък ще получиш петте свръхестествени способности. Но в голямата си мъдрост ти ще използваш твърде малко този подарък и ще предпочетеш да култивираш с плам толерантността, която е един от парамитите.

А след това, докато прекосяваш областта на толерантността и целият се напояваш от нейния нектар, постепенно ще се приближиш до една прекрасна долина, където всеки звук ехти до безкрай. Защото светът ще е станал за теб долина с милиарди напълно мелодични песни. Тези песни са кармичните семена и плодове: ще откриеш, че всяко действие има последствия, които кънтят до безкрай и тяхното ехо е хармонията, която ще чуеш и която залива долината, както едно могъщо слънце огрява плодородната земя. В светлината на твоята мъдрост, в светлината на четвъртото бхуми, което си постигнал, ще поискаш да предадеш на целия свят онова, което си научил по време на пътуването си: ти без умора ще разпространяваш Дхарма – будисткото учение и думите ти на свой ред ще се разпространят като ехо.

А когато напуснеш долината на безкрайните песни ще е паднала нощта – една дълга и прекрасна нощ. И в хилядите блата, езера и реки, които пресичат земята, по която вървиш сега, ще видиш отражението на Луната. Защото за теб светът вече ще е като хилядите отражения, които Луната хвърля във водите на света. Ще бъдеш едновременно навсякъде, ще си способен да се умножаваш, за да учиш съществата и да изплащаш по-бързо кармичните си дългове. Мъдростта ти и мощта – едно от нейните деца, ще бъдат толкова огромни, че ще ти позволят многократно да ускориш духовното си пречистване и да влезеш в петото бхуми.

Но пътят към звездите е все още дълъг и все по-красив. Така, когато излезеш от света на нощта, ще откриеш, че светът може да бъде променян до безкрай. Той вече няма да е толкова твърд и замръзнал, колкото ти се е струвало преди. Сега ще си способен да го променяш и оформяш, както пожелаеш. Това е подарък за царете на шестия свят, шестото бхуми. Защото благодарение на постоянството ти в практиката ще имаш право да носиш престижната корона на царете на шестото бхуми на бодхисатвите.

Така ще напредваш могъщ, уважаван, славен в мъдростта си, защото това е което ще култивираш по-специално: мъдростта. От твоите усилия, от твоята мъдрост ще се роди самадхито на прекратяването. Будизмът Махаяна, който те е водил досега, вече няма да има на какво да те научи. Ти ще познаваш пътя и ще можеш да вървиш сам в земята на седмото бхуми, където ще научиш, че нищо в този свят не е реално, че всичко е преходно и произлиза от истинското аз. Тогава ще се питаш как да преподаваш на съществата възможно най-ефикасно и това ще е въпросът, с който ще се занимаваш преди всичко.

И след това погледът ти ще се изостри още повече и ще видиш чудеса, които много малко същества са виждали, ще разбереш тайни, който малцина са разбрали. Ти, който вярваше от толкова дълго време, че светът е една солидна реалност, ще забележиш, че всъщност той е само един мираж – съществуващ, защото е тук и несъществуващ, защото е отсъствие, лъжа. Ти ще разбереш, че светът е нещо неуловимо, доколкото е само една виртуалност. Това разбиране ще те направи цар на осмия свят: ще влезеш в осмото бхуми и като цар на този свят ще дадеш обещание, велика клетва към народа си, към който всъщност принадлежат всички същества: ще обещаеш да помогнеш на всички същества да станат буди и няма да се откажеш, докато и последното от чувстващите същества не стане на свой ред буда.

Това обещание ще ти помогне много и по пътя към звездите, чийто край вече се вижда в далечината, ще се чувстваш свободен навсякъде. Пространството, материята вече няма да те ограничават. И в тази огромна свобода накрая ще влезеш в деветата земя, земята на деветото бхуми. Ще продължиш да изучаваш мъдростта на семената до най-малките подробности, дотам, докъдето сегашното ти въображение, човече, не е способно да проникне.

Способностите ти ще нараснат, така че след деветата земя ще влезеш в десетата и с десетата корона, онази на десетото бхуми, ще получиш една нова способност: да умееш да се превъплъщаваш във всеки животински вид. Вече няма да е нужно да ходиш: ще можеш да седнеш и от излъчването, което освободиш, ти, който си татхагатагарбха, ще си способен да материализираш многобройни животински или човешки форми, които ще ти позволят да пречистиш последните си отрицателни кармични плодове и да преподаваш на възможно най-много същества.

Тук пътят към звездите е към края си. Името ти вече ще бъде „прекрасно просветленият бодхисатва“. Ще ти остават само още три неща за правене на теб, който си проникнал почти изцяло в мъдростта на семената. Първо, ще пожелаеш да проявиш около себе си всички ползи, породени от всяко твое действие. Тогава, човече, ще си готов да станеш буда. Ще ти остава да свършиш само още две неща, две последни действия преди да си напълно свободен: ще трябва да направиш необходимото, за да получиш „трийсет и двата знака на великия човек“ и след това да се преродиш. Едва тогава, човече, след милиарди и милиарди години еволюция ще си станал буда. Тук пътят изчезва в звездите. Ти ще влезеш в безкрайността – там, където са всички буди.

Обобщаваща таблица на 52-та етапа на практиката, описани в сутрата Аватамсака

Етапите и онова, което се прави или възприема по време на тези етапи:

Етапи 1 – 10:

Практикуващият се научава да вярва на Дхарма, на будисткото послание.

Етапи 11 – 16:

Работа върху всяка от парамитите (щедрост, правилно поведение, търпение, постоянство, мъдрост, концентрация).

Етап 17:

Просветлението (откриване на истинското аз, татхагатагарбха).

Етапи 18 и 19:

Практикуващият разбира, че всичко идва от истинското аз и започва да пречиства кармата си.

Етап 20:

Практикуващият вижда природата на буда.

Етапи 21 – 30:

Интензивна практика, която позволява на практикуващия да види света като пламък, като нещо ефимерно.

Етапи 31 – 40:

Практикуващият споделя ползите от действията си с другите и знае как да го направи. Започва да развива мъдростта на семената и по-специално развива щедростта. Вижда, че светът е един сън. Може да влезе в нирвана без остатък (т.е. манас е овладян. Все още е възможно да съществуват лоши мисли и навици, но практикуващият е в състояние да ги овладее), но не го прави. В резултат влиза в първото бхуми на бодхисатвите. Изучава различните дхарми.

Етап 41:

Светът е като огледало: той е собствената ни представа за него, отражение е на собствения ни възглед за самите нас… Практикуващият вижда това наистина т.е. не се нуждае от логични умозаключения. Така влиза във второто бхуми. Той още повече развива мъдростта на семената чрез други методи и поставя специално ударение върху правилното поведение, предписанията (той вече изобщо не нарушава предписанията и не би могъл да постъпва другояче). Вече може да контролира някои чужди мисли.

Етап 42:

След като дълго е практикувал на нивото на второто бхуми, той вижда света като светлини и сенки и влиза в третото бхуми. В това трето бхуми той практикува преди всичко толерантността. Придобива петте свръхестествени способности.

Етап 43:

Светът е като долина, в която кънтят безброй звуци. С други думи практикуващият разбира, че и най-малкото действие има безкрайни последствия. Така влиза в четвъртото бхуми. Практикуващият упражнява най-вече постоянството. Така ще разпространи учението в много светове, без никога да се умори, защото вече няма семена на съня.

Етап 44:

Практикуващият вижда света като отражението на луната във вода. С други думи той е навсякъде, както образът на луната е във всички водни повърхности по света. Той се появява тук и там, за да преподава, но и за да трансформира собствените си отрицателни кармични плодове. Така работата за пречистване на кармата се ускорява. Тогава той достига петото бхуми. Концентрира се по-специално върху самадхито и може да трансформира всичко, което пожелае.

Етап 45:

След като е практикувал на нивото на пето бхуми, той възприема света като безкрайно видоизменим и знае, че може да накара да се материализира всичко, което поиска. Тогава влиза в шестото бхуми и може (още от петото бхуми) да създава множество свои тела. Работи по-специално върху мъдростта (праджна).

Етап 46:

С практиката си на нивото на шестото бхуми практикуващият влиза в самадхито на прекратяването. Той вече няма какво повече да научи от Махаяна. Той вижда, че светът не е реален (т.е. светът е преходен и породен от истинското аз) и че е реален. Това, което не е реално, е реално (всичко е фалшиво, но и реално в същото време, защото идва от истинското аз).

Етап 47:

Когато види всичко това в подробности, той влиза в седмото бхуми. Той се старае да преподава по най-ефикасния начин, за да бъде разбран най-добре от другите.

Етап 48:

Светът за практикуващия е мираж: светът съществува наистина, но не съществува и е като мираж – миражът е тук, но е само илюзия. Освен това миражът е неуловим, както и светът. Практикуващият влиза в осмото бхуми. Той влиза в самадхито на прекратяването и практикува своя велик обет да помогне на всички чувстващи същества да станат буди.

Етап 49:

Практикуващият е свободен, където и да се намира: той не е ограничен от материята или пространството. Така той влиза в деветото бхуми. Той прилага задълбочено разбирането си за мъдростта на семената.

Етап 50:

След това практикуващият влиза в десетото бхуми. Той може да се превърне във всеки жив вид и всяко превръщане се осъществява чрез проявленията и функционалностите, докато истинското му аз е неподвижно.

Етап 51:

Практикуващият продължава да изучава мъдростта на семената и проявява всички заслуги, които се съдържат в тази мъдрост. Казва се, че е един бодхисатва, готов да стане буда. Той влиза в нещо като единадесето бхуми, което всъщност означава, че е бодхисатва, еквивалентен на буда. Все още не е буда, защото все още трябва да придобие трийсет и двата знака на великия човек.

Етап 52:

Практикуващият става „прекрасно просветлен бодхисатва“. Този бодхисатва ще се роди в света и тогава ще стане буда.