Неотдавна отидох да посетя една приятелка. Заварих жена, изпълнена с гняв срещу някои властници, които, без да се свенят да лъжат редовно, бяха ограничили свободата ѝ и така ѝ бяха отнели радостта от живота. Когато ме видя, тя ме попита какво се казва в будизма за подобни хора, които лъжат безспир, за да увеличат властта и богатството си.
Тогава ѝ разказах историята на един слепец, който освен това бил глух и ням, но бил роден в много богато семейство и бил единственият наследник на цялото това богатство. Сестра му отишла да попита Буда Шакямуни защо брат ѝ е така осакатен от съдбата, а в същото време притежава всички пари на семейството. Буда ѝ отговорил:
„Преди много време братът на един безупречно честен и много щедър съдия заел голяма сума пари на един търговец. Той помолил съдията да присъства и да одобри сделката, за да може при нужда да потвърди наличието на дълга. Малко след това той починал. Когато уречения срок изтекъл, синът му поискал от търговеца да върне парите, но последният отказал, тъй като знаел, че кредиторът му е починал. Тъй като бил наясно, че няма да успее се измъкне, ако съдията потвърди дълга, той отишъл при жена му и ѝ предложил бижута, за да убеди съпруга си да свидетелства в негова полза. Съдията отначало отказал, но жена му била така запленена от обещаното бижу, че го заплашила, че ще убие детето им, ако той не направи каквото иска. Така съдията излъгал, а племенникът му бил много разочарован и наскърбен от поведението му.“
Буда продължил:
„След смъртта си съдията се озовал в ада, а когато най-сетне излязъл оттам, му предстоели петстотин живота, през които щял да бъде богат, но лишен от зрение, слух и говор.“
След като разказах тази история на моята приятелка, аз ѝ казах че съдията е бил сполетян от подобна участ, тъй като отрекъл собствената си дума, отрекъл онова, което бил чул и онова, което бил видял. Така той станал сляп, глух и ням. Благодарение на проявената от него щедрост обаче той се раждал в богати семейства. Така онези, които лъжат, си създават изключително лоша карма. Добавих, че по тази причина не бива да се гневим на подобни хора, а по-скоро да им съчувстваме и да изпитваме състрадание към тях. Моята приятелка малко се поуспокои и аз ѝ предложих да се помолим за тези същества, за да си изградим добри кармични отношения с тях и така по-късно те да могат да се срещнат с будистката мъдрост.
Кармата е реалност, която не можем да отречем.