Много хора говорят за будизма и някои дори вярват, че са се събудили. Мнозина претендират да са просветлени, въпреки че нямат никакво потвърждение за своето просветление. Повечето не четат будистки сутри, защото будистката терминология е трудна за разбиране.
Така те нямат особено желание да се занимават с това и дори стигат дотам да се подиграват на онези, които четат сутрите. Твърдят, че последните са се привързали твърде много към текстовете. По този начин, като не четат сутрите, си мислят, че се освобождават от онова, което според тях е привързване. За мен е ясно, че сутрите са трудни за разбиране особено за онези, които не практикуват, тъй като за тях да разберат сутрите е наистина невъзможно. Ако обаче някой се счита за практикуващ будизма, трябва задължително да чете сутрите, за да разбере техния истински смисъл.
Този смисъл е много дълбок и бихме могли да го оприличим на океан. Във всички сутри неизменно се говори за две неща: за освобождението, т.е. как да се излезе от цикъла на прераждането, и за това как да се постигне нивото на буда. Ако хората наистина практикуват, те могат да разберат донякъде смисъла на сутрите, но ако наистина искат да схванат дълбокия и истински смисъл, те трябва да се просветлят.
След просветлението, ако ви води някой истински учител, истински бодхисатва, ще успеете да разберете мъдростта на Буда.
Сутрите са като навигационно устройство, което ни води стъпка по стъпка извън цикъла на прераждането. Ако вече сте извън този цикъл, можете да оставите навигационното устройство, но ако още не сте пристигнали, няма как да успеете, без да има какво да ви води, и ви гарантирам, че със сигурност ще се изгубите. Така никога няма да излезете от цикъла на прераждането.
Всички сутри указват едно и също нещо. Те говорят за реалността на живота, за неговия истински смисъл, който е татхагатагарбха. Понякога я наричаме дхармакая, т.е. „тялото на дхарма“, което може да прояви всички функционалности и това тяло е истинското аз, което всяко чувстващо същество притежава. Ние всички имаме едно и също тяло, което в същото време е различно при всеки. Това е все едно всички да имаме един и същ модел лек автомобил, който обаче е декориран различно. Ако си мислите, че сте се просветлили, но не можете да разберете сутрите, когато ги четете, или смятате, че да се четат сутрите е безсмислено или ако приказвате за кармична взаимозависимост между всички същества, ви гарантирам, че сте в голяма грешка. Просто всички сутри говорят за това истинско аз и да се просветлите означава, че сте проверили неговото съществуване. Затова ако не разбирате за какво говори сутрата, то със сигурност не сте успели да докажете съществуването на това истинско аз. Казвам ви всичко това най-искрено, за да ви попреча да допуснете големи грешки, които да ви струват скъпо, като стоварят върху вас много тежка карма. Много практикуващи даоизма си мислят, че онова, което наричат изначалното съзнание, е истинското аз. Нека сега разгледаме този въпрос.
Първо, какво означава дхармакая? В сутрите дхармакая означава истинското аз. Ако дхармакая се проявява в тялото на обикновен човек, ние наричаме този човек „обикновен“. Ако дхармакая се проявява в тялото на някой просветлен, ние наричаме този човек „бодхисатва“. Ако дхармакая се проявява въз основа на чисти семена и ако човекът има всички заслуги и цялата мъдрост, ние наричаме този човек „буда“.
Въпреки че носят три различни имена, те всъщност са идентични. Тук показваме, че дхармакая съществува при всички чувстващи същества и следователно тя не се получава чрез практиката, тъй като вече е налице. В същото време, ако не практикуваме, няма как да докажем нейното съществуване. Трябва да практикуваме, за да намерим това истинско аз, но щом го открием, си даваме сметка, че то винаги е тук независимо дали практикуваме или не и не можем нито да го загубим, нито да го придобием. Ето защо го наричаме „средния път“.
Какво означава „изначалното съзнание“?
Според даоистката книга „Обяснение за произхода на живота“ (《性命圭旨全書》) изначалното съзнание е съзнанието преди раждането, преди да бъде замърсено от живота. То се нарича и предродилно съзнание. Описва се като малка светлина, която идва от вселената и се появява в момента на половия акт между бащата и майката. За даоистите от този съюз се появява изначалното съзнание.
Има и една друга книга, чието заглавие е „Лин Шу“ (靈樞). Там се говори за момента, в който двете енергии Ин и Ян се сливат и образуват изначалното съзнание.
Книгата „Трактат за алхимичната практика“ (丹道) е сборник от теоретични и практически методи, свързани с практиката на алхимията („дан“). Във всички тези книги се казва, че изначалното съзнание е предродилната енергия или още примитивната енергия, или истинската природа. Казва се, че това съзнание не е в мисълта, т.е. не се появява в мисълта. Представя се като новородено, което има усещания, но няма никакво познание и ако хората, които практикуват цигун, постигнат това състояние на спокойствие, повече не изпитват страдания: дишането им е съвсем леко, те нямат мисли и дори според книгата „Трактат за алхимичната практика“ имат чувството, че летят. С други думи, човек отново е в контакт със своята изначална енергия.
Даоистите използват книгата „Трактат за външните образи от Жълтия павилион“ („Хуантин уайдзин дзин“, 黃庭外景經) за изучаване на акупунктурата. В тази книга се твърди, че изначалното съзнание е вид енергия, благодарение на която например имаме пулс. Освен това се казва, че ако нямаме мисли, сетивата ни не функционират и нямаме връзка с външния свят, в това състояние сме сами и намираме тази изначална енергия.
По-долу ви предлагам резюме на моето разбиране на даоистките методи. По принцип практиката, целяща да се открие изначалното съзнание, се състои от четири етапа.
Първият етап е подготвянето на алхимията (丹). Практикуващият изпълнява дихателни упражнения, укрепва енергията на тялото си и го поддържа в добро здраве.
Вторият етап е отварянето на всички канали. Практикуващият се упражнява, за да може енергията му да достига всяка част на тялото му, т.е. неговото ци (氣) да отива навсякъде.
На третия етап изначалната енергия е намерена и практикуващият е в състояние без мисли. Той се чувства много лек и дишането му е толкова спокойно, че сякаш изобщо го няма.
В такъв случай практикуващият си мисли, че тази проявила се изначална енергия може да се свърже с енергия, дошла от пространството, и така да се образува нова енергия, която да подхрани тялото и ума на практикуващия и която се движи в тялото съвършено свободно и естествено.
На четвъртия етап практикуващият смята, че е способен да позволи на всякаква космическа енергия да влезе в тялото му (например енергията на някой дух или божество) и мисли, че тялото му е влязло в състояние на светлина. За него това означава, че е свързан с небето и че е постигнал целта на практиката си.
Обикновено, когато постигне четвъртия етап, даоистът си мисли, че е просветлен и че може да говори със своя бог и всичко му изглежда невероятно. Той смята, че е разбрал смисъла на живота и че практиката му е реална. Така този практикуващ решава, че е просветлен.
Но да се върнем на нашата тема: дали в случая наистина става дума за истинското аз? Тази изначална енергия ли е истинското аз? Наистина ли е дхармакая?
В будизма също се говори за медитация, така че може би тези методи са подобни на будистките? Нека помислим малко и да не бързаме с изводите.
В първите четири тома на Самюктагама сутра Буда обяснява, че ако някой обект или форма се намира в миналото, настоящето или бъдещето и независимо дали е голям или малък, красив или грозен, далечен или близък, то той е дело на Мара („демон“ на санскрит). А ако някой може да възприеме този обект и да си даде сметка за него, то това означава, че тялото му е активно и мисловното му съзнание функционира. Всичко това също е дело на Мара.
Вие дишате много спокойно и сте в състояние, в което сякаш няма страдание: струва ви се, че летите. Но в това състояние на изначалната енергия осъзнавате ли състоянието си или не? Отговорът е определено да: вие осъзнавате. Ако бяхте в безсъзнание, нямаше да можете да преминете на следващия етап, нали? След като сте в съзнание, нека се запитаме дали имате усещания, чувствате ли нещо? Да, разбира се, та нали сякаш летите, което означава, че имате усещания и следователно мисловното ви съзнание функционира.
За да постигне това ниво, човек трябва да практикува цигун и да работи с енергията си, което означава, че използва тялото си. Тялото ви има ли форма или не? Разбира се, а мисловното ви съзнание се привързва към това състояние и иска да се слее с космическата енергия, което впрочем означава, че и то присъства.
Следователно имаме форма, мисъл, чувство и съзнание. Въз основа на казаното от Буда в Самюктагама сутра всички тези методи са дело на Мара. По тази причина подобни практики нямат нищо общо с учението на Буда, тъй като не водят към просветлението. Те могат да доведат най-много до едно преходно състояние, което не е истинското аз.
Впрочем в Махапаринирвана сутра, глава 30, има няколко небудисти, които излагат вярванията си, че практиката, състояща се в култивиране на небесната енергия и сливане с небето, позволява да се постигне просветлението. Буда обаче посочва ясно, че подобни твърдения противоречат на неговото учение.
Дори някой да постигне свръхестествени способности чрез медитация, това съвсем не означава, че такъв човек е просветлен. Всички „сили“ идват от татхагатагарбха, а не от някаква енергия в космоса и притежаването на такива сили съвсем не означава, че практикуващият си е дал сметка за този факт. Всъщност да се вярва в подобна космическа енергия е вид илюзия.
Затова претенциите за просветление от подобни практикуващи са неоснователни. Дори и ако имат някакви свръхестествени сили, фалшивите им твърдения ще ги запокитят в някой от низшите пътища след смъртта им: космическата енергия е продукт на въображението и няма нищо общо с дхармакая.
Освен това с тези даоистки практики човек рискува да стане шаман, т.е. да придобие способност да общува с духовете. След това ще е много трудно да се прекъсне това и може да се изпита вредно влияние. Имам приятел, който след подобни практики се свърза с един дух. Когато той поиска да получи предписанията на бодхисатвите, духът не беше съгласен, тъй като след това вече нямаше да може да общува с него. По тази причина тялото му беше атакувано и той загуби десет килограма само за една седмица. Получи многократни пристъпи на световъртеж в аптеката, където работи, и изхаби много енергия само за да се раздели с този дух. Това е истински случай, не ви лъжа!
Надявам се тази статия да ви е била полезна, да съм успял да ви убедя, че търсенето на изначалната енергия няма нищо общо с учението на Буда, и един ден да дойдете да практикувате будизма с нас.
АМИТОФО!