„Следователно в пустотата[1] няма форми, няма усещания, няма възприятия, няма образувания и няма съзнания; няма очи, уши, нос, език, тяло или мисловна способност (манас); няма форма, звук, миризма, вкусово усещане, контакт или мисловен обект (дхарма); няма съзнание на зрението, нито други съзнания, нито дори мисловно съзнание.“
Петте агрегата и осемнайсетте елемента ги няма във върховната реалност.
《心經》
「是故空中無色，無受、想、行、識；無眼、耳、鼻、舌、身、意；無色、聲、香、味、觸、法；無眼界，乃至無意識界。」
實際理地裡無五蘊與十八界
Коментари:
След като се срещне с истинското си аз, татхагатагарбха, бодхисатвата може да придобие трите групи добродетели – добродетелта на тялото на дхарма, добродетелта на праджна и добродетелта на освобождението.
„Добродетелта на тялото на дхарма“ се отнася до добродетелта, която бодхисатвата поражда, след като намери татхагатагарбха. Тя му позволява директно да наблюдава и съзерцава местоположението на истинската същност, която действа на същото място и по същото време като агрегатите, сетивните входове и съответните им обекти на съзнанията[2].
„Добродетелта на праджна“ се отнася до добродетелта на мъдростта, която се проявява, след като бодхисатвата се е срещнал с татхагатагарбха. Тя се нарича основна неконцептуална мъдрост и е известна и под името „познаване на общия принцип“.
Когато бодхисатвата лично е открил татхагатагарбха, той знае, че вътрешно чистата нирвана, а именно татхагатагарбха, е истинското аз. Нито агрегатите, нито сетивните входове и съзнанията, свързани с всеки от тях, нито техните обекти са истинското аз. Следователно той ясно вижда, че петте агрегата не са постоянни и следователно са празни. Бодхисатвата ще придобие „добродетелта на освобождението“, след като се освободи от трите свята.
[1] Друго название на татхагатагарбха, чиято природа е празна.
| Сетивни входове | Обекти на съзнанията | Съзнания (виджнани) |
| око | + форма | = зрение |
| ухо | + звук | = слух |
| нос | + миризма | = обоняние |
| език | + вкусово усещане | = вкус |
| тяло | + контакт | = осезание |
| манас | + дхарма | = мисловно съзнание |