Меню Затваряне

Формите не са истинското аз и истинското аз не е във формите


„Ние трябва да наблюдаваме, че никоя от формите, била тя минала, бъдеща или настояща, вътрешна или външна, груба или фина, красива или грозна, далечна или близка, не е истинското аз, че всяка от тях е проявление на истинското аз и че тези форми не са истинското аз и то не е в тези форми.


Ако съумеем безупречно да наблюдаваме този процес, ние ще придобием мъдростта на равенството на истинското аз.“ Самюкта агама, том 1.

《雜阿含經》卷1:「當觀若所有諸色,若過去、若未來、若現在,若內、若外,若麁、若細,若好、若醜,若遠、若近,彼一切悉皆非我、不異我、不相在,如是平等慧正觀。」

Коментари:

Ако сме надарени с мъдрост, ние ще следваме истинското аз, което е загатнато в Агама сутрите, като в противен случай дори няма да знаем, че го има.

Физическото ни тяло, независимо дали става дума за вътрешните или външните дхарми на миналите и бъдещите животи или на сегашния живот, не е „нетленното аз“. С други думи, физическото тяло ще умре и следователно не е „истинското аз“.

В Сърдечната сутра обаче Буда казва, че тялото „не е толкова различно от аз“. Иначе казано, не може да се каже, че тялото не е аз, както и не може да се каже, че тялото е аз. От една страна, физическото тяло е тленно и следователно не е „истинското аз“. От друга страна, въпреки че физическото тяло не е „истинското аз“, то не е напълно чуждо на „истинското аз“. Всъщност физическото тяло е породено от „истинското аз“, осмото съзнание. Родителите и четирите елемента (земята, водата, огънят и вятърът) са само необходими условия за развитието на зародиша. Нашето физическо тяло се ражда от собственото ни осмо съзнание, което се опира на зародиша, създаден от нашите родители, и на четирите елемента, поддържани чрез храненето на нашите майки. Следователно последните не са ни създали. Нашите майки просто са ни осигурили необходимите условия, за да съществуваме. Физическото тяло е сътворено от „истинското аз“, татхагатагарбха.

От фразата, която намираме в учението на Буда, и по-специално в праджнапарамита сутрите, „всички форми не са нито аз, нито са различни от аз, и тези форми и истинското аз не се смесват“ следва ли, че има „аз“? Да, разбира се, със сигурност има аз, което съществува, и затова казваме, че това е „истинското аз“.