Дамамуканидана сутра, глава 5
Резюме:
В царство Шравасти починал един богат човек, който вече имал пет дъщери, а жена му била бременна с шесто дете. В това царство момичетата не можели да наследяват, но най-голямата дъщеря умело убедила царя да изчака раждането на детето. Бебето, което се родило, било много особено, но наследило всичко, тъй като било момче.
Буда обяснил причините за случилото се, като разказал историята на един съдия, който бил принуден да търпи лоши последици живот след живот, тъй като някога бил излъгал. Така той напомнил, че добрите дела ще ни донесат добра карма, а лошите – лоша карма.
#добри дела #будистки истории #семейство #имущество
#будистка мъдрост
#карма
Пълен текст:
Живял някога в царство Шравасти един много богат човек. Той притежавал големи съкровища като злато, сребро, слонове, коне и имал много прислужници. Той обаче има пет дъщери и нито един син.
Един ден жена му забременяла, а той изведнъж починал. По онова време съгласно закона цялото имущество на семейство без мъжки наследници се отнемало в полза на царя.
Най-голямата дъщеря била много умна. Тя казала на царя: „Все още не знаем дали майка ни чака момче или момиче. Ако е момче, то трябва да наследи богатството на моя баща. Може ли да изчакаме раждането, преди да ни отнемете имуществото?“
Царят се съгласил, че това звучи разумно и приел да изчака.
След известно време бебето се родило. То било много особено: нямало очи, уши, нос и език, но било момче. Всички го наричали Мандадхивиря[1].
Тогава царят отсякъл: „Това дете е различно от другите, но е момче, така че може да наследи богатството на баща си.“
По-късно най-голямата дъщеря се омъжила. Тя била много мила със съпруга си и се трудела много сякаш била слугиня. Когато съседите я питали защо се държи така, тя им отговаряла: „В нашето семейство има пет дъщери и ние за малко да изгубим богатството си. За щастие се роди малкият ми брат, който ни спаси. Затова си мисля, че понеже съм момиче, трябва да работя наистина много.“
По-късно някой попитал Буда: „Защо Мандадхивиря се е родил така и въпреки това е толкова богат?“
Тогава Буда разказал онова, което се било случило много отдавна:
„Някога имаше двама братя. По-големият се казваше Данаяшашри, а по-малкият – Шилаяшашри. Данаяшашри беше много честен и помагаше на бедните и затова царят го направи съдия.
Един ден търговец взе назаем много пари от Шилаяшашри. Последният помоли брат си да бъде свидетел на сделката. По-късно Шилаяшашри почина, а търговецът изгуби кораба и стоката си и не можа да плати веднага.
Когато обаче отново забогатя, той вече не искаше да върне дълга си. Затова започна да предлага бижута на жената на съдията, като се надяваше той да отрече, че е имало такъв заем. Жената, изкушена от златото, заплаши мъжа си, че ще убие сина им, ако той не излъже.
Съдията се оказа в трудна ситуация и в крайна сметка се съгласи да отрече, че брат му е давал пари на заем. Така племенникът му изгуби делото и не успя да получи наследството си.“
Буда добавил:
„Този лъжлив съдия днес е Мандадхивиря. Понеже излъга, той беше наказан да се ражда без очи, уши, нос и език. Тъй като обаче често беше помагал на бедните, все пак винаги се сдобива с голямо богатство.“
Буда се обърнал към всички:
„Добрите действия ще ви донесат добри кармични плодове, а лошите действия ще имат неприятни последици. Затова ние винаги трябва да правим добро и никога – зло!“
След като чули тази история, всички разбрали поуката и били много радостни.
[1] Бавен, глупав и незаинтересован (санскрит).