(Джатака)
Някога един човек паднал в реката и почти се бил удавил, когато прекрасен елен, чиято кожа блестяла в девет цвята, му се притекъл на помощ и го извадил на брега. За да му се отблагодари, човекът искал всеки ден да му намира нещо за ядене.
Животното обаче му съобщило с помощта на мисълта, че го моли единствено да не казва на никого, че го е виждал, за да не се изкуши някой ловец от кожата или рогата му.
Минали няколко дни и царицата на тази страна сънувала елен, чиято кожа блестяла в девет цвята, а рогата му били големи и лъскави. Когато се събудила, тя споделила със съпруга си желанието си да придобие кожата на този звяр, за да я сложи върху дивана си, и рогата му, за да ги закачи на стена в двореца. Царят обявил, че онзи, който улови това животно, ще получи част от царството му. Тогава човекът, спасен от елена, се изкушил от царското обещание и се опитал да се самоубеди, че няма нищо лошо в това да се хване еленът:
„Едно животно всъщност няма никакво значение особено щом да го пожертвам, означава да получа част от царството! Наистина то ми помогна. Е, да не го беше правило!“
Човекът отишъл при царя и му казал къде живее еленът. Царят взел със себе си ловци и отишъл в гората, за да убие благородното животно. Имало обаче един гарван, който бил близък на елена и чул за това. Той побързал да предупреди своя приятел за опасността. За съжаление обаче ловците дошли толкова бързо, че еленът не успял да избяга. Когато хората се изправили срещу него, той разпознал човека, чийто живот бил спасил преди това, и разбрал, че последният е нарушил дадената дума и е готов да убие своя благодетел. Затова решил чрез мисълта да сподели това с царя, който много се изненадал:
„Ето едно животно, което умее да общува телепатично и което е толкова състрадателно, че е готово да даде живота си, за да спаси някой друг. Срам ме е заради този човек, който е толкова зъл и неблагодарен, че е готов да пожертва своя благодетел от най-долна алчност!“
Тогава царят издал закон, с който забранил да се докосва елена под страх от смъртно наказание. По този начин последният бил спасен.
Основата на всичко е да не правим на другите онова, което не бихме искали те да ни направят на нас. В будизма се казва също така, че истинските практикуващи са тези, които са допускали грешки. Само онези, които се намират на първото бхуми на бодхисатва и по-нагоре, са способни да контролират напълно егото си. Следователно да се греши е човешко и това не е страшно – важното е да умеем да поправяме грешките си. Разбира се, в същото време истинският практикуващ не би правил грешки нарочно, под претекст че да се греши е нормално и че нищо не е страшно. Целта на бодхисатвата е да култивира добри кармични отношения с всички същества, защото той е наясно, че всички те в един или друг живот са били негови баща или майка. През безбройните ни прераждания всички в един или друг момент са били наши близки роднини. Ако разглеждаме съществата по този начин и установяваме добри отношения с тях, по-бързо ще станем буди.
Деветоцветният елен е Буда Шакямуни в един от предишните му животи, а гарванът е неговият полубрат Ананда. Тази история ни учи, че трябва да спазваме нашите ангажименти и да не нарушаваме дадената дума. Онези, които не спазват обещанията си, стават големи егоисти и се изолират все повече, защото хората знаят, че не са достойни за доверие.