(Джатака)
Някога много отдавна се появил един буда, чието физическо тяло живяло четиридесет калпи[1]. Името му било „Окото на чистия лотос“. След смъртта му един велик архат започнал да учи хората. Така веднъж посетил мила жена, която се наричала „Очи, изпълнени със светлина“. Тя го поканила да хапне и след като се нахранил, той ѝ казал, че може да му поиска нещо, ако желае.
Тогава тя му казала: „Днес е годишнината от смъртта на майка ми и бих искала да узная къде се намира тя сега.“
Архатът погледнал с небесното си око и видял, че майката на тази жена се намира в низш път[2] и че ужасно страда там.
Тогава той попитал жената: „Какво е направила майка Ви през живота си, че да се озове в низш път и по този начин да се подложи на такива страдания?“
А жената отговорила: „Майка ми много обичаше да яде риба и морски дарове: тя ги печеше, вареше или пържеше. Изяде хиляди от тях. Почитаеми учителю, как бих могла да ѝ помогна?“
Архатът отговорил: „Ще произнесете името на Буда „Окото на чистия лотос“, ще го поздравите и ще нарисувате образа му. След това ще разберете какво трябва да направите.“
Жената последвала съвета му: тя застанала пред статуя на Буда, произнесла името му, поздравила го с дълбоко уважение и най-сетне, помолила някого да го нарисува.
Същата нощ ѝ се присънил сън: Буда се появил пред нея като планина, изпълнена със златна светлина, и я осведомил, че майка ѝ скоро ще се прероди в къщата ѝ. Обещал ѝ също, че ще даде на новороденото способността да говори.
Скоро след това една робиня в къщата на жената родила малко момченце, което едва родено започнало да говори. То казало на милата жена:
„Аз съм майка ти и благодарение на теб излязох от ада. Кармата ми обаче все още е много тежка и по тази причина се родих в семейство на роби. В този живот ще живея само тринайсет години и после ще се върна в низш път. Знаеш ли как да ме освободиш от всички тези страдания?“
Милата жена започнала да плаче и отговорила: „Но какво си направила, за да се озовеш в низш път?“
Момчето роб ѝ отговорило: „Аз убивах, обиждах, клеветях и причинявах злини на другите: последствията от моите действия ме запокитиха в низш път. Днес страдам много и не успявам да се освободя.“
Жената го попитала: „Как е в ада?“
А момчето отговорило: „Никога не би повярвала колко страдание има там!“
Нашата мила жена отново се разплакала, като чула това, и отишла пред статуята на Буда, за да извика към небето:
„Сега давам велико обещание: искам майка ми да излезе от низшия път и никога повече да не страда. Аз ще отида да помогна на всички, които страдат в низшите пътища и бих искала всички тези същества да станат буди: едва тогава аз самата ще стана буда!“
Щом спряла да говори, Буда се явил пред нея, за да я поздрави:
„Вашето велико обещание е толкова затрогващо и изпълнено с милосърдие! Благодарение на него майка Ви, след като умре на тринайсет години, ще се прероди в една небесна земя, където ще получи учението на един буда. Така тя ще стане буда един ден и ще помогне на безброй чувстващи същества.“
Тази мила жена е бодхисатвата Кситигарбха, великият архат става велик бодхисатва на име „Мисълта му е безкрайно велика“, а майката става бодхисатвата на освобождението.
Можем да разберем, че едно велико обещание има огромна сила и че мотивацията е от първостепенно значение. Например, ако някой е вегетарианец, защото иска да подобри здравето си, той ще се сдобие с положителна карма, за да остане здрав. Ако обаче е вегетарианец, защото не иска да убива чувстващите същества и изпитва състрадание към тях, той ще получи кармата да стане буда един ден, но и също да остане здрав. Така мотивацията е способна да промени кармата: с различни намерения едни и същи действия ще донесат различна карма. Нека си припомним също, че ако се водим единствено от желанието да задоволим собствените си нужди и прищевки, последствията рискуват да са много тежки.
[1] Една калпа е периодът на съществуване на една планета.
[2] Да се живее като животно, гладен дух или в ада.