(Джатака)
Буда обяснява на цар Пасенади, че скъперничеството е причината за многобройни страдания, защото, като се привързваме към нещата и отказваме да сме щедри, ние благоприятстваме появата и развитието на страданието.
Някога много отдавна цар и царица управлявали една страна, опустошена от студ, болести и глад. Самият цар бил много болен. Един ден царицата отишла да помоли боговете за помощта, от която толкова се нуждаело царството. Тогава тя срещнала жена, която току-що била родила син. Жената била изтощена и гладна и понеже и без това нямала с какво да нахрани бебето си, в нея се била зародила идеята да го изяде. Тя обаче не успявала да се реши да направи подобно нещо и започнала да плаче. Царицата побързала да се приближи към нея.
„Какво става?“ – попитала тя.
„Не мога да убия сина си, не намирам сили да го направя.“ – отговорила нещастницата.
„Но защо би желала да го убиеш?“
„От дни нямаме нищо за ядене у дома. Когато мъжът ми се върне, ще трябва да го нахраня, а нямам с какво, освен с това малко същество, което държа в ръцете си…“
„Моля Ви, не убивайте детето си. Нека се върна в двореца и ще Ви намеря нещо за ядене.“
„Може и да не успеете навреме: когато мъжът ми се върне и отново не намери нищо за ядене, рискува да се побърка и да убие нашето дете – гладът ни подлудява.“
„Добре, в такъв случай бихте ли яли месо?“ – попитала царицата.
„Какво значение има каква е храната? Важното е да хапнем нещо!“
Царицата, разбирайки, че няма време да отиде до двореца, пожертвала собствените си гърди, за да може семейството на тази жена да се нахрани. След това се помолила на боговете чрез този дар да помогнат на всички същества да се освободят от страданието и да се просветлят. Бог Индра, който чул молитвата и се трогнал, пожелал да се яви пред царицата:
„Вашата молитва ме доведе при Вас. Кажете какво желаете?“
„Не желая нищо друго, освен да освободя всички същества от страданието. Когато видях болката на тази жена, поисках да ѝ се притека на помощ.“
„Това е много похвално, но как да съм сигурен, че сте напълно искрена?“
„Добре, ето какво: ако не съм искрена, няма да получа гърдите си обратно, но ако не лъжа и не крия нищо, нека те израснат отново с благословията на боговете.“
Едва царицата произнесла тези думи и желанието ѝ било изпълнено. Индра я поздравил и предрекъл, че тя скоро ще стане велик бодхисатва, а след това и буда.
„Но не страдахте ли, когато отрязахте така гърдите си?“ – попитал един от боговете, които придружавали Индра.
„Разбира се, отговорила царицата, но това страдание не породи в мен нито съжаление, нито омраза.“
„А как да сме сигурни в това?“
„Добре, ето какво: ако в мен има и най-малкото съжаление, нека остана в женско тяло. Ако обаче не съжалявам ни най-малко, нека се сдобия с тяло на мъж.“
Едва царицата произнесла тези думи и косите ѝ паднали, гърдите ѝ се смалили и тялото ѝ се превърнало в мъжко.
„Определено, казали боговете, като видели това чудо, Вие много бързо ще станете буда.“
Минали няколко месеца. Царството намерило покой: болестта постепенно била победена, а земята родила нова реколта. Царят обаче починал скоро след това и царицата, която вече била мъж, станала новият цар на тази страна.
„Виждаш ли, добави Буда, като се обърна към Пасенади, аз бях тази царица в едно от миналите ми прераждания и понеже искреността на желанието ми бе безспорна, успях да стана мъж и от този ден вече можех да избирам живот след живот дали да живея в мъжко или в женско тяло. Във всеки от тези животи практикувах безспир щедростта и благодарение на това станах буда.“
Царят, след като изслуша внимателно тези думи, благодари сърдечно на Буда и му обеща на свой ред да практикува щедростта.
Буда казва, че във всеки от нас има истинско аз, което притежава необходимите способности, за да даде на тялото на един мъж атрибутите на женско тяло и обратното, стига да са налице необходимите за това условия. Последните пък се появяват с нарастването на щедростта ни към всички същества.