Аудиоверсията е достъпна тук.
(Джатака)
По времето на Буда синът на един известен човек го придружавал и бил решил да стане монах. Този млад човек обаче не обичал тълпите и предпочитал да не е заобиколен от хора. Затова Буда му разрешил живее извън монашеската общност и да медитира сам, което било необичайно и не се понравило на монасите.
След известно време младежът станал велик архат и придобил петте свръхестествени способности. Монасите много се учудили, че този млад практикуващ е напреднал толкова бързо, при условие че е практикувал сам и не е имал възможност да чете сутрите. За да отговори на въпросите им, Буда заговорил пред всички:
„Практиката на този млад човек не започна за първи път в този живот. Напротив, той практикува така от много отдавна и винаги го е правил в самота. Някога имаше един мъдрец, който практикуваше сам в планината. Този човек, който винаги беше придружаван от един заек, утоляваше глада си само с растенията, които намираше в гората. Един ден страната бе сполетяна от толкова дълга суша, че мъдрецът и заекът вече нямаха с какво да се хранят. Мъдрецът реши, че може би е време да слезе в селата, за да поиска малко храна.
Когато заекът разбра, че мъдрецът е решил да напусне своето усамотение, започна всеки ден да му търси какво да яде, защото искаше той да продължи отшелничеството си. Един ден обаче заекът не намери дори и най-малкото парченце плод и затова реши да предложи за храна самия себе си. Запали един огън и се хвърли в него. Когато мъдрецът видя, че животното е в опасност, побърза да потърси начин да го спаси. Точно тогава бог Индра научи за случилото се и нареди да се изсипе обилен дъжд, който угаси пламъците и малко по малко помогна отново да се развие буйна растителност. По този начин мъдрецът получи възможността да продължи практиката си и да придобие петте свръхестествени способности.“
След това Буда продължи:
„Този мъдрец е великият архат, когото познавате днес, а заекът бях самият аз. Ако този човек успя да постигне такова медитативно ниво днес, то това се дължи на направеното от него в предишните му животи.“
От този разказ научаваме, че Буда се занимава само и единствено с това да помага на практикуващите. Той не се води от какъвто и да било егоизъм и затова е успял да стане буда. Дори днес, макар и не винаги да сме наясно с това, Буда продължава да стои близо до практикуващите и да ги подкрепя. Освен това става ясно, че колкото нашият дар е по-голям, толкова по-големи ще бъдат и последствията: по този начин заекът успява да стане буда.