История от Дамамуканидана сутра, глава 38
Много отдавна в един процъфтяващ град живеел много богат благородник на име Шълиджъ. Когато бил в напреднала възраст, най-сетне му се родил син. Детето било изключително красиво и необикновено умно. Всички били много радостни и повикали един физиогномист, за да се избере име на детето.
Физиогномистът попитал: „Имаше ли добри предзнаменования при раждането му?“
Благородникът отговорил: „Преди съпругата ми се изразяваше бавно и трудно, но откакто забременя с това дете красноречието ѝ стана невероятно и далеч над средното!“ Така детето било наречено Васита.
С възрастта Васита се отличил с изключителни таланти. Но един ден, по време на излет, той забелязал една млада жена от театрална трупа с нежно и грациозно лице. Младежът веднага се влюбил в нея. Щом се върнал вкъщи, той започнал да умолява родителите си да поискат ръката ѝ. Те обаче не били съгласни: „Ние сме от благороден род, а тя е само една комедиантка. Няма как да се ожениш за нея!“ Васита обаче бил твърдо решен и дори заявил: „Ако не мога да се оженя за нея, предпочитам да умра!“
Неговата настоятелност принудила родителите му да изпратят посредник, който да уреди сватбата. Семейството на младата жена поставило едно условие: „Ако той овладее всички тънкости на пеенето, танцуването и акробатиката и успешно изнесе представление пред царя, ще приемем този брак.“ Обезумял от любов, Васита оставил настрана живота, присъщ на неговия ранг, и се обучавал ден и нощ в сценичните изкуства, като постепенно напредвал.
Не след дълго царят организирал голям фестивал с различни представления. Когато дошъл редът на Васита да ходи по въже, той тръгнал, но силите му бързо го изоставили. Той бил на път на падне отвисоко. В този критичен момент в небето изведнъж се появил почитаемият Маудгаляяна. Той го попитал: „Искаш ли да станеш монах и да си спасиш живота или предпочиташ да умреш от любов по тази жена?“
В този момент Васита веднага се провикнал: „Искам да живея! Отказвам се от тази жена!“
Почитаемият Маудгаляяна веднага използвал свръхестествените си сили и създал малка платформа във въздуха. Все още потресеният Васита се качил на нея. Дълбоко трогнат от непостоянството на живота, той последвал почитаемия Маудгаляяна, за да се поклони пред Буда. Буда му преподал принципите на щедростта, моралната дисциплина и как да се прероди в небесните земи, а после му напомнил по-специално следното нещо: „Страстната любов в този свят е илюзорна като сън; само духовната практика, която позволява да се излезе от трите свята, може да доведе до освобождение.“ След като чул тези думи, сърцето на Васита се отворило и той веднага постигнал първия плод на шраваките. Тогава той помолил Буда да бъде приет за монах и с упорита практика накрая станал архат.
По-късно почитаемият Ананда попитал Буда: „Защо Васита беше толкова обсебен от тази жена? Защо почитаемият Маудгаляяна дойде да го спаси? И най-сетне, какви причини и условия му позволиха да стане архат?“
Буда се усмихнал и казал: „Преди безброй калпи Васита беше син на благородник в царство Бенарес и се грижеше за една небесна птица. Един ден, той се качи на гърба на птицата и отлетя до друго царство, за да присъства на един спектакъл, но там се влюби в дъщерята на царя. Те се срещнаха тайно, но царят научи за това и реши да го обезглави. В тази отчаяна ситуация Васита се покатери на едно дърво, оттам – на гърба на небесната птица и отлетя, като така спаси живота си. Днес небесната птица е почитаемият Маудгаляяна, а принцесата сега е част от тази театрална трупа. Миналото им любовно привързване ги накара да се срещнат отново, а благодарение на добротата, с която отглеждаше небесната птица, Васита отново бе спасен и намери спокойствие.“
Буда добавил: „В този живот Васита е умен и стана архат, защото някога беше дарявал подаръци на един пратиека буда и беше изрекъл следния обет: „Нека в бъдеще да срещна още по-велик учител, да чуя безкрайното прекрасно учение и накрая да се просветля самият аз.“ Този обет сега е напълно осъществен.“
Размисъл: Законът на причините и следствията никога не лъже – всяка мисъл посява семе
Тази история ни учи, че за всяка среща има причина – всяко следствие е породено от истинското сърце.
Привързването на Васита към тази жена не е случайно, а е резултат от взаимна страст от минал живот. Навременната помощ на почитаемия Маудгаляяна също не е случайна, а е отплата за някогашната доброта на Васита. Също така мъдростта и практиката на Васита в този живот са резултат от неговия някогашен искрен обет и добродетелни действия.
Когато условията узреят, ние получаваме плодовете от нашите действия – това е принципът на причините и следствията и няма нищо общо със суеверията. В центъра на този принцип се намира осмото съзнание, татхагатагарбха или природата на буда, която всеки притежава. Това съзнание е истинско, чисто и безпристрастно. Всички кармични семена от нашите действия се запазват в татхагатагарбха живот след живот и дават полодове, когато са налице необходимите условия.
Така, ако сме добри с другите, те също така ще са добри с нас в бъдеще, тъй като татхагатагарбха е справедлива, безпристрастна и не различава. Законът на причините и следствията е безпристрастният принцип, който управлява вселената – най-справедливият съдия.
Трудностите, с които се сблъсквате днес, вероятно са резултат от недобродетелна мисъл в миналото. От друга страна, семето на добротата, което засявате в този момент, по-късно ще донесе чисти и мирни последствия. Всъщност ние във всеки един момент преживяваме собствения си кармичен сценарий, написан от нашата татхагатагарбха.
Още от днес можете да работите с цялото си сърце за добродетелните плодове на утрешния ден. Една доброжелателна мисъл, една мила дума, едно благородно действие, една възможност да се създаде връзка с истинската Дхарма и духовно извисени приятели – всичко това посява във вас добродетелните причини и условия за бъдещо освобождение.
Нека всички ние, като Васита, да срещнем благоприятни обстоятелства в нашите лутания и след просветлението да слушаме, размишляваме и практикуваме пътя, за да постигнем освобождение – като вярваме дълбоко в закона на причините и следствията, като внимателно се грижим за мислите си и като с всяка своя стъпка караме лотосите да разцъфват.