(Сутрата на шестте парамити)
Някога имало практикуващ, който бил от много бедно семейство. За да си изкарва хляба и да помогне на семейството си, той се наел на един търговски кораб. Един ден корабът спрял внезапно насред океана. Нямало вятър, а когато екипажът се опитал да гребе, корабът дори не помръднал.
Всички много се уплашили с изключение на нашето момче, което добре спазвало предписанията и имало много достойно поведение. Освен това то било дало великото обещание един ден да освободи всички чувстващи същества и да направи така, че никой да не е толкова беден колкото него.
Минали седем дни, без да се промени каквото и да било: корабът не помръдвал и на сантиметър. Тогава капитанът на кораба сънувал духа на морето, който му проговорил в съня му:
„Трябва да изоставите това момче в океана и тогава ще ви оставя да си тръгнете.“
Но всички много харесвали този младеж и капитанът не искал да го изостави. Когато обаче научил какво е сънувал капитанът, нашият беден младеж казал:
„Ако саможертвата ми може да спаси всички, аз съм готов да го направя: оставате ме да си тръгна!“
Тогава му дали лодка и малко храна и го оставили да отплува в океана.
Веднага щом лодката се отдалечила, задухал вятър и се появила голяма вълна. Хората на кораба започнали да се радват и да се поздравяват. В този момент обаче една голяма риба налапала кораба и убила всички на борда.
Нашият младеж пък продължил да плава с лодката си и в крайна сметка стигнал сушата и се прибрал при семейството си.
Тази история би била съвършено неразбираема, ако не ви дадем някои пояснения:
Голямата риба била духът на морето, който всъщност много искал да изяде кораба заедно с всички на борда. Присъствието на бедното момче обаче му пречело да го направи. Причината е, че около един практикуващ, който добре спазва предписанията, винаги има много богове закрилници, и затова духът на морето не смеел да нападне. Ето защо се появил в съня на капитана, за да го убеди да се отърве от този младеж и така да му позволи да изяде кораба с всички на борда.
Никога не трябва да подценяваме един истински практикуващ, който спазва предписанията, защото около него има много богове закрилници, които го насърчават и закрилят. Ако спазваме дори само основните предписания – да не убиваме, да не крадем, да не прелюбодействаме, да не лъжем и да не пием – много богове закрилници ще ни поздравят. Ако освен това практикуваме и щедростта, самият Буда ще ни поздрави. Това е така, защото Буда и бодхисатвите имат за цел да помогнат на хората да изпитват състрадание към останалите чувстващи същества.
В крайна сметка, много по-късно това бедно момче става онзи, който познаваме под името Буда Шакямуни. Така разбираме, че никога не трябва да се колебаем да практикуваме щедростта и да пазим правилно поведение.