(Дхармапада сутра)
Един ден небесният бог Индра, който властва над трийсет и третото небе, си дал сметка, че скоро ще умре. Той наблюдавал петте признака, които показват, че животът на един бог наближава своя край: светлината, излъчвана от тялото му, започнала да отслабва, цветята в косата му започнали да увяхват, повече не му се стояло в двореца, който дотогава бил любимото му място, подмишниците му започнали да миришат и по дрехата му, обикновено толкова чиста, започнал да се трупа прах.
Индра бил много притеснен, тъй като благодарение на свръхестествените си способности разбрал, че ще се прероди като животно: той щял да бъде магаре в следващия си живот. Затова отишъл при Буда Шакямуни, за да го помоли за помощ. Буда, разбира се, знаел за това и го очаквал.
Индра се изправил пред Буда, поздравил го, като му се поклонил, и веднага след това починал, за да се прероди в корема на една магарица. Магарицата, чиято работа се състояла в това да върти едно грънчарско колело, не се чувствала много добре по време на бременността си. Затова тя прегризала въжето, с което била завързана и побягнала, като по пътя си изпотрошила много грънци. Грънчарят не бил възхитен и започнал да я налага с камшик. Така магарицата бягала, а господарят ѝ не спирал да я бие. Накрая станало онова, което трябвало да стане: магарицата пометнала. Колкото и да е странно обаче, в този момент Индра, който така изплатил кармичния си дълг, отново се преродил като небесен бог, за да властва над трийсет и третото небе. Той отишъл при Буда Шакямуни и последният го поздравил, като казал:
„Ти дойде да ми се поклониш точно преди смъртта си и благодарение на заслугата, която придоби по този начин, успя бързо да се освободиш от лошата си карма.“
След като чул това, Индра препоръчал на всички небесни богове да приемат убежище в Буда.
Какво можем да заключим от тази история?
Често хората не си дават сметка, че вземането на убежище в трите съкровища (Буда, неговото учение и общността на практикуващите) ще им донесе големи ползи. В нашата история Индра успява да приеме убежище в Буда точно преди смъртта си и така спечелва голяма заслуга. Учението на Буда позволява на чувстващите същества да излязат от цикъла на преражданията и да придобият мъдростта на просветлението, а като показва своето уважение към Буда, Индра в качеството си на могъщ и уважаван небесен бог насърчава много същества да го последват. По този начин той помага за разпространението на будисткото учение. Ако някой практикува наистина, той със сигурност ще постигне мъдростта на освобождението, ще бъде спокоен и ще може също така да води други хора. Ето защо проявяването на уважение към Буда и неговото учение носи такива заслуги.