(Джатака)
Някога имало един възрастен човек, който притежавал една кобила. В началото обаче тя била много своенравна и не му се подчинявала. Когато човекът се опитвал да яхне, тя се изправяла на задните си крака. А ако все пак той успеел да се задържи на седлото, кобилата хуквала на всички страни, като предпочитала да отиде в канавката, дърветата или някоя стена, вместо да остане на пътя.
Човекът, объркан от поведението ѝ, безмилостно я налагал с камшик и я оставял без храна и вода. Кобилата страдала от глад и жажда и била много стресирана. Тя добре знаела, че всичко това е причинено от собственото ѝ поведение, но не успявала да се промени.
Един ден от небето се чул глас, който прошепнал в ухото на кобилата: „Подчинявай се на господаря си и ще се освободиш от глада и страданието!“
Като чула това, кобилата веднага се успокоила и разбрала какво трябва да направи. На другия ден, тя се подчинила на господаря си и го оставила да я оседлае и да ѝ сложи юзда. Тя изпълнила доброволно всички му команди и вървяла натам, накъдето я насочвал. Човекът останал много доволен от своята кобила. Той се уверил, че тя е добре нахранена и напоена и ѝ осигурил време за почивка. От този момент господарят можел да язди кобилата си и да ходи навсякъде, където пожелае, а кобилата ставала все по-спокойна и по-уравновесена.
По-късно кобилата родила две жребчета. Когато пораснали достатъчно, за да бъдат яздени, човекът се опитал да ги яхне. Те обаче отказали да се подчинят и предизвикали своя господар. Той ги бил с камшик, но това не помогнало. Така двата коня сами си причинили продължително страдание и трябвало да се хранят с изгнила трева и замърсена вода.
Когато вече не можели да понасят глада и жаждата, те коленичили пред майка си и ѝ казали: „Ние сме изпълнени с яд и отчаяние и нямаме храна и вода. Освен това ударите с камшик са наистина мъчителни. А Вие, майко, сте като една безгрижна голяма птица, живееща в рая, пълна с енергия, щастлива, добре нахранена и обгрижена. Изглежда жестокото отношение, на което са жертва децата Ви, Ви е безразлично.“
Кобилата им отговорила: „Вие сами сте си виновни, деца мои, така че нямате никаква причина да се оплаквате. Оставете злобата и яда, приемете вашия господар и го оставете да ви язди. Той ще ви заобича, когато започнете да му се подчинявате. Това е нещо толкова просто, но понеже сте избрали да правите точно обратното, вие сами си причинявате такива страдания!“
След като чули съвета на майка си, конете още на следващия ден се оставили да бъдат обяздени. Човекът бил много доволен, тъй като те изпълнявали заповедите му и отивали накъдето ги насочел. Така конете били нахранени и за тях започнали да се грижат по същия начин както за майка им.
В тази история възрастният човек е метафора на закона на карма, конете са метафора на практикуващите, а гласът, дошъл от небето, за да помогне на кобилата, е гласът на Буда. Например, когато хората започват да изучават будизма, те често се оставят да бъдат ръководени от желанията си и не успяват дори да следват пътя, който може да им позволи да се преродят като небесни богове, да не говорим за спазването на правилата на пътя на освобождението и пътя на бодхисатвите. Тези правила позволяват да се променят някои навици, за да се приближим до пътя на освобождението, който е един чист път. Ето защо Буда обяснява четирите благородни истини, които позволяват на практикуващите да разберат живота и смъртта. Ето защо той преподава методите, за да се освободим от страданието, да придобием заслугите на мъдростта на освобождението и след това постепенно да поемем по правилния път.
Метафората на възрастния човек, който бие с камшик конете, за да ги опитоми, означава, че ако правим глупости, последиците ще бъдат ужасяващи. По тази причина Буда предлага пет предписания и десет правилни действия. Тези предписания и действия позволяват прераждане като човек и дори възможността да се отиде на небето. За сметка на това, ако хората нарушават петте предписания или извършат някое от десетте тежки деяния, те със сигурност ще се озоват в някой от трите низши пътя: в ада, при гладните духове или при животните. В тези три пътя страданието е огромно. Например, в ада раждането и смъртта следват непосредствено едно след друго: едва някой умира и вече се ражда отново; едва се ражда и пак го убиват. В нито един момент няма спокойствие. Ако се отървем от желанията си, ако избягваме големите грешки, които пораждат лоша карма, ако спазваме петте предписания и ако практикуваме десетте добри действия, то ние можем да избегнем трите низши пътя. Ако преподаваме всичко това на другите, ще развием състраданието им, а ако им преподаваме шестте парамити, те ще могат да получат по-късно мъдростта на просветлението, да наблюдават свръхестествената сила на татхагатагарбха и да я приемат за опорна точка на своята практика.
В историята метафората на младите коне, които коленичат пред майка си и я питат как може да е спокойна и да не изпитва страдание, показва, че практикуващите трябва да учат с истински учител. Трябва да следват съветите му и да практикуват в съответствие с тях. Казано по-просто, трябва да имаме вяра в учението и да успокоим ума си. Казано по-задълбочено, трябва да се извърви пътят на Буда и да се придобият заслугите на мъдростта на освобождението. Истинският учител може да преподава в зависимост от нивото на ученика си и да го насочва постепенно.
Да се спазват петте предписания и да се практикуват десетте добри действия може да ни осигури място в някой небесен рай и да увеличи доверието ни в трите съкровища. В будисткото учение ако хората не приемат трите убежища и не искат да отидат при някой истински учител, то те са като див кон, който няма да има възможността да бъде опитомен. Напротив, благодарение на един истински учител човек ще успее да разбере закона на карма и необходимите основи на будизма. Така той ще може да придобие доверие в думите на Буда и след това да се доближи до учението, което позволява да се излезе от трите свята и дори да се придобие мъдростта на Буда и заслугите на освобождението.