(Джатака)
Преди много калпи двама братя търговци работели заедно и имали успех в търговията. Един ден те отишли в чужда страна, за да търгуват там. С цел да си осигурят благосклонността на местния цар, по-големият брат изпратил по-малкия да му подари бижута. Царят намерил малкия брат за много красив и след като приел подаръка, му предложил да се ожени за дъщеря му. Младежът се върнал в хотела и разказал за случилото се на брат си.
Големият брат го изслушал внимателно, а после отишъл при царя, за да уговорят брака.
Царят обаче решил, че той е още по-красив от малкия си брат. Затова променил мнението си и решил, че принцесата ще се ожени за големия брат. Последният се срещнал принцесата, която веднага му показала, че го харесва, и то по начин, който не оставил никакво съмнение, че ѝ липсва всякакво благоприличие.
Големият брат не се поддал на изкушението, а се върнал в хотела и казал на брат си, че царят и принцесата нямат никакво достойнство и чест, след което те решили веднага да си заминат от това царство.
Когато принцесата научила какво се е случило и че братята са си тръгнали, тя много се ядосала и изпитала силна омраза. Решила, че за всичко е виновен големият брат и в пристъп на ярост обещала един ден да изяде сърцето му.
Минало много време. Големият брат се преродил като маймуна, а принцесата и малкият му брат станали костенурки, живеещи заедно като семейство. Един ден женската костенурка казала на мъжката, че не се чувства добре и че има нужда да изяде едно маймунско сърце. Мъжката костенурка срещнала маймуната и я попитала: „Някога слушал ли си хубава музика?“, на което маймуната отговорила: „Не, никога. Какво е това?“ Тогава мъжката костенурка ѝ казала: „Просто се качи на гърба ми. Ще те заведа под водата: там винаги има музикални концерти и ще можеш да ги чуеш.“
Маймуната се качила на гърба на костенурката и те отплавали в океана. Маймуната вече не можела да избяга и затова костенурката ѝ казала: „Всъщност под водата няма музика – жена ми просто иска да изяде сърцето ти.“
Маймуната си дала сметка, че е била излъгана. Казала си, че двете костенурки искат да я изядат и че така ще нарушат предписанието да не се убива. За да им помогне да не постъпят по този начин, маймуната казала на мъжката костенурка:
„Защо не ми каза по-рано? Оставих сърцето си закачено на едно дърво. Трябва да се върнем там, за да мога да го взема и да ти го дам.“
Костенурката се обърнала и заплувала към брега. Веднага щом стъпила на сушата, маймуната пъргаво се покатерила на едно дърво и ѝ казала:
„Виждал ли си някой някога да си закача сърцето на някое дърво? Не разбра ли, че това беше лъжа?“
Буда казал на учениците си, че той е бил тази маймуна в един от предишните си животи. Неговият братовчед Девадата и жена му пък били двете костенурки.
От тази история можем да заключим, че ако изпитваме гняв към някой, всичко, което помислим или кажем под влиянието на това чувство, ще породи лоши последствия по-късно и може да ни отведе в някой от лошите пътища: можем да станем животно, призрак или да се озовем в ада.
Маймуната била загрижена за другите и не искала те да направят грешка. За да им помогне дори нарушила предписанието да не се лъже, като по този начин рискувала да си навлече лоши последствия. Ето защо тя успяла да стане буда по-късно.