Дамамуканидана сутра, глава 34
Някога в едно прекрасно царство живеел Буда Шакямуни, който бил мъдър и състрадателен. Той пребивавал в манастира Джетавана, в страната Шравасти, заобиколен от хиляда двеста и петдесет ученици, които всеки ден се учели от него на мъдрост и доброта.
В това царство имало петстотин просяци. Те ежедневно следвали Буда и неговите ученици и разчитали на благотворителността на хората, за да оцеляват. Въпреки че те получавали помощта на Буда, сърцата им все още били изпълнени с множество тревоги.
Един ден просяците решили да се обърнат към Буда, за да помолят да станат монаси: Те казали: „Почитаеми Буда, ние сме от скромен произход и оцеляваме благодарение на Вас. Бихме желали да станем монаси и да следваме учението Ви!“
Буда се усмихнал и отговорил: „Учението ми е едно и също за всички и не прави разлика между горе и долу. Както чистата вода може да измие всичко, а огънят да го изгори, така моето учение може да донесе мир във всяко сърце.“
Като чули тези думи, просяците се изпълнили с радост и решили да следват Буда. Той им преподал много уроци на мъдростта и тревогите им изчезнали, заменени от щастие.
Някои богаташи, а и някои обикновени хора, в царството обаче били недоволни, когато разбрали, че Буда е позволил на просяците да станат монаси. Те казали: „Защо Буда остави тези хора с долен произход да се замонашат?“
По онова време принц Джета решил да покани Буда и учениците му на гощавка. Той проводил пратеник при Буда със следното послание: „Заповядайте на гощавка утре в дома ми, но не водете онези просяци.“ Буда приел.
На другия ден, докато Буда и учениците му се приготвяли да отидат при принца, Буда казал на монасите просяци: „Няма нужда да идвате с нас днес. Вместо това вървете в земята Утакуру, наберете естествено узрял ориз и после елате при принца, за да се нахраните.“
Монасите просяци направили онова, което им заръчал Буда. Те отлетели до Утакуру, набрали ориз и отишли при принц Джета. Седнали и започнали да се хранят. Като ги видял да летят, принц Джета се възхитил и изпитал дълбоко уважение към тях.
Той попитал Буда: „Защо тези монаси са толкова изключителни? Откъде идват?“
Буда се усмихнал и казал: „Това са същите онези просяци, които вчера не бяха поканени от Вас. Затова, те сами си набраха ориз, за да го изядат днес.“
Принцът се засрамил и казал: „Бях глупак да презирам просяците. Мъдростта и състраданието на Буда наистина надхвърлят въображението.“
Тогава той попитал: „Какви добри неща са направили тези монаси в предишните си животи, за да заслужат такова благоволение от Буда днес?“
Буда отговорил:
„Много отдавна имаше една страна, наречена Варанаси, където се намираше планината Гридхракута и там живееха много мъдреци. Един ден голяма суша сполетя земята и хората страдаха ужасно.
По онова време, един богаташ на име Сантанидри ежедневно осигуряваше прехраната на тези мъдреци. Един ден, хиляда мъдреци дойдоха при него да потърсят храна. Сантанидри се съгласи и назначи петстотин слуги да готвят за тях.
След известно време обаче тези слуги се умориха да готвят всеки ден и започнаха да негодуват срещу мъдреците. Един ден, Сантанидри забрави да каже на мъдреците, че яденето е готово, но кучето му отиде и излая вместо него.
Мъдреците дойдоха при Сантанидри и му казаха: „Сега е моментът да се посеят семената!“ Сантанидри последва съвета им и засади много семена. Като по чудо от всички семена се родиха огромни тиквички, пълни със зрели семена.
Сантанидри много се зарадва и сподели тиквичките с всички в царството. Петстотинте слуги се засрамиха и се извиниха на мъдреците, като дадоха обет в следващ живот да срещнат благороден мъдрец и да постигнат освобождението.
Тези петстотин слуги се раждаха като просяци в продължение на петстотин живота, но благодарение на разкаянието си и своя обет те най-после срещнаха Буда и се освободиха.“
Принцът дълбоко се трогнал от думите на Буда и решил да следва неговото учение. От този ден той и всички останали станали по-мили и по-мъдри, като се стараели да практикуват учението на Буда.
Размишления:
Мъдростта и състраданието на Буда ни учат на значението на равнопоставеността и уважението.
Законът на карма е справедлив. Дори да не виждаме винаги незабавни резултати, добрите действия рано или късно ще ни донесат добро, а лошите действия – зло. Тези петстотин слуги се прераждали в продължение на петстотин живота като просяци, но най-сетне успели да се освободят благодарение на добрите си действия в миналото и разкаянието си. Това ни напомня, че правенето на добро може да не ни се отплати незабавно, но доброто сърце накрая винаги надделява.
Затова нека се отнасяме към всички с уважение и обич, независимо в какво положение се намират. Всеки има потенциала да стане велик като монасите просяци. Нека не подценяваме никого, защото всеки има своята собствена стойност и потенциал, дори и те да изглеждат незначителни в даден момент.