(Бодхисатва кеюра мула карма сутра)
Един ден, когато Буда Шакямуни говореше за учението на кеюра[1], той каза, че тялото на дхарма[2] съдържа безброй заслуги. В този момент пет хиляди практикуващи се изправиха, поздравиха Буда, като му се поклониха до земята, обиколиха три пъти около мястото, където стоеше, и си заминаха.
Един от великите ученици на Буда, Маудгаляяна, реши, че това е доста странно. По тази причина той се изправи и попита Буда:
„Защо тези пет хиляди души си тръгнаха?“
А Буда му отговори:
„Маудгаляяна, тези хора вече са срещали безброй буди. Те са практикували шестте парамити – щедростта, правилното поведение, толерантността, постоянството, концентрацията и мъдростта, и са много изкусни. За сметка на това, веднага щом си помислеха, че са допуснали някоя грешка и че трябва да се изповядат, те спираха да практикуват, тъй като нямаха желание да го направят.
Безкрайни страдания очакват тези хора в бъдеще и дори хиляда буди няма да успеят да им помогнат. Причината за това е, че от безброй асамкхя[3] калпи те хулят будисткото учение. Техен водач е практикуващ на име „Храбра мъдрост“. Тези хора поемат по пътя на бодхисатвите, но всъщност за тях е невъзможно да станат буди.“
Буда продължи:
„Маудгаляяна, през епохата на Буда „Ясна светлина“, практикуващият „Храбра мъдрост“ беше цар на лъвовете. Когато изревеше, всички животни изпитваха страх и лягаха на земята, а птиците падаха от небесата. Един ден, той отиде на лов, за да се нахрани. Срещна един слон, уби го и го изяде. Една кост обаче се заклещи в гърлото му и му причини такава болка, че той загуби съзнание. Когато се съвзе, видя пред себе си едно малко врабче, което търсеше червейчета в пръстта. Лъвът отвори уста и му каза:
„Ако успееш да извадиш тази кост от гърлото ми, занапред ще споделям плячката си с теб.“
Врабчето влезе в устата му и с голямо усилие успя да махне костта.
Оттогава всеки път, когато лъвът убиеше някое животно, врабчето идваше да поиска своя дял, но лъвът не му обръщаше внимание. Накрая царят лъв каза на врабчето:
„Аз съм царят на лъвовете, убивам, за да задоволя глада си и глада на моето семейство, и ям месо и кръв. Това е обичайната ми храна. Ти си напълно безразсъден: ти влезе в устата ми и аз те оставих да излезеш оттам. Никога не забравяй, че ти направих голяма услуга, като ти пощадих живота.“
Врабчето му отговори:
„Аз съм само едно малко птиче и никога не бих влязъл в устата ти, ако не ме беше помолил за това. Ти не се сети да ми благодариш и наруши собствената си дума.“
Лъвът отново не му обърна внимание и просто си тръгна.
Тогава врабчето си каза:
„Аз му помогнах, а сега той ме презира. Ще си отмъстя, защото той не спази обещанието си!“
Един ден, след успешен лов царят лъв и семейството му се нахраниха и заспаха. Тогава птичето прелетя над главата на царя лъв и с всичка сила клъвна окото му. Лъвът се събуди, огледа се наоколо и като видя само врабчето, кацнало на едно дърво, го попита:
„Защо нарани окото ми?“
А птичето му отговори:
„Ти не само че не ми благодари за голямата услуга, която ти сторих, а на всичкото отгоре каза, че си можел да ме изядеш. Може и да си цар на животните, но поведението ти е наистина недостойно!“
Тогава Буда каза на Маудгаляяна:
„Всъщност поведението му така и не се промени особено и той продължи да се държи така дори когато стана човек. Този лъв днес е практикуващият „Храбра мъдрост“, а врабчето беше ти, Маудгаляяна. Всички тези хора хулиха учението на Буда и не вярват в трите тела на Буда. По-късно те дълго ще страдат в ада.“
От тази история можем да разберем, че ако не се изповядваме, за да премахнем лошите си кармични семена, те ще породят лоши плодове, които на свой ред ще доведат до лоши семена. Така ще останем в плен на цикъла на прераждането и ще ни е невъзможно да се освободим.
[1] Златен накит със скъпоценни камъни, който се поставя на челата на слоновете в Индия.
[2] Истинското аз (татхагатагарбха).
[3] Число, което отговаря на около 10140.