(Агама сутра)
Един ден Буда заговори на Девадата пред всички:
„Не бива непрестанно да мислиш как да навредиш на Буда, защото тази едничка мисъл ще намали заслугите ти.
Освен това ще получиш лоши последствия, животът ти няма да бъде балансиран и в крайна сметка сам ще си причиниш страдание и много проблеми.“
Като чуха думите на Буда, монасите го поздравиха:
„Девадата толкова Ви наврежда, учителю, а Вие винаги сте мил с него.“
Буда им отговори:
„Преди много калпи вече бях мил с него. По онова време имаше един цар на драконите, който заповядваше на дъжда и го караше да вали, когато беше най-добре за селяните. За два дни по средата на всеки месец той се превръщаше в човек, за да практикува щедростта и да слуша будисткото учение.
Един ден дойде зъл жрец, който имаше много оръжия и умееше да използва свръхестествени сили благодарение на различни мантри. Той улови царя на драконите. Хората, които видяха случилото се, казаха на техния цар и го помолиха да се намеси и да помогне на царя на драконите.
Царят изпрати армията си, но злият жрец изрецетира няколко мантри и успя да прикове войниците по местата им: те не успяваха да помръднат. Тогава той поиска откуп от царя, за да освободи войниците му от магията. Царят плати и така освободи армията си, както и царя на драконите.
Окрилен от успеха си и подтикван от алчността злият жрец се завърна за втори път. Той хвана отново царя на драконите, но това вече ядоса всичките му поданици. Изви се буря и затрещяха гръмотевици: драконите искаха да убият този зъл жрец. Царят на драконите обаче прояви голяма милост и поиска от поданиците си да простят на лошия човек. Драконите му се подчиниха и пуснаха жреца, без да го накажат.
Жрецът се завърна за трети път и отново отвлече царя на драконите. Този път всички дракони така се разгневиха, че отново поискаха да убият този човек. Царят им обаче отново им попречи и жрецът за трети път си тръгна жив и здрав.“
Буда добави:
„Аз бях този цар на драконите в един от предишните си животи, а жрецът бе онзи, който днес познавате като моя братовчед Девадата. Станах буда, защото проявявам щедрост и изпитвам състрадание към всички чувстващи същества.“
От тази история разбираме, че Буда е посявал семената на състраданието през безброй свои предишни животи. Не е правил изключение за онези, които са му навреждали и се е отнасял еднакво към всички.
Щедростта е важна, защото тя ни позволява да установим добри отношения с другите. Когато искаме да практикуваме щедростта, трябва наистина да се поставим на мястото на другите и не бива да забравяме, че гневът и завистта ни пречат да напредваме в практиката.