(Агама сутра)
Някога цар Пасенади смятал, че всички роднини на Буда – членовете на рода Шакя – са много красиви. Затова той поискал от благородните Шакя да му дадат една от техните принцеси, за да може да се ожени за нея.
За съжаление, никоя девойка от рода Шакя нямала желание да се омъжи за цар Пасенади и затова те му изпратили една красива робиня, за която го излъгали, че е една от техните принцеси. На царя му се родил син от този брак и той го нарекъл Вирудхака. Принцът посещавал от време на време царството на Шакя и техния дворец. Един ден той случайно чул, че зад гърба му го наричат „сина роб“. Започнал да разпитва и да се опитва да разбере причините за тази обида и в крайна сметка научил истината.
Когато станал на двайсет години, направил преврат, прогонил баща си и убил брат си, за да седне на престола като цар Вирудхака. В него вече зреело желанието да изтреби рода Шакя, за да отмъсти за обидата. Когато потеглил с армията си, за да изпълни това си намерение, на пътя му се появил Буда и той се върнал обратно. На следващия ден се опитал отново да тръгне с войниците си, но Буда отново се появил пред тях и царят пак се върнал обратно. В този ден той казал, че ако Буда и утре застане на пътя му, той ще се откаже от мъстта си и ще се прибере вкъщи. На третия ден обаче Буда не се появил и цар Вирудхака превзел царството на Шакя и избил целия род.
Учениците на Буда поискали да научат за причините за омразата и желанието за отмъщение на царя, довели до изтреблението на всичките роднини на техния учител.
Тогава Буда им казал:
„Пред много калпи на брега на едно езеро имаше село. Един ден езерото пресъхна и всички риби, които живееха в него, се замятаха отчаяно под жаркото слънце. Тогава селяните, вместо да им помогнат, като ги пренесат до близката река, си организираха голямо угощение и ги изядоха всички.
Днес тези риби са войниците на цар Вирудхака, който в онова далечно време бе техният водач. Селяните пък се родиха до един в рода Шакя. Ето защо цар Вирудхака и войниците му изпитваха такава омраза и избиха всички.“
И Буда добави:
„Заради онова, което направиха, след седем дни цар Вирудхака и войниците му ще попаднат в голяма буря точно когато прекосяват една река и всички ще се издавят.“
Тази история ни учи, че законът на карма наистина съществува. Днес ядем, за да си доставим удоволствие, но по-късно ние ще бъдем изядени на свой ред, а ако убием много чувстващи същества, животът ни ще се скъси.
Нека си припомним историята на малкия монах, който успя да удължи живота си, като спаси мравките от удавяне. По същия начин, царят от сегашната история умира само седем дни, след като е изтребил един цял род.
Много внимавайте какво правите. Също така ви препоръчвам вегетарианството!
Накрая, нека отбележим, че членовете на рода Шакя не са изпитвали омраза към цар Вирудхака и войниците му, защото са знаели добре, че става дума за следствие от предишните им действия, за тяхната карма, а и Буда вече е бил предрекъл какво ще се случи. Така те не рискуват да убият отново цар Вирудхака и войниците му в бъдещ живот и слагат край на лошите си кармични връзки с тях. Прошката притежава огромна сила и ни освобождава от лошата карма, омразата и омагьосания кръг на непрестанното отмъщение.