(Агама сутра)
Преди много калпи един архат имал за ученик малък монах. Благодарение на свръхестествените си способности архатът разбрал, че на ученика му му остават едва седем дни живот. Затова той му казал да отиде да посети близките си и да се върне след седем дни, като очаквал, че така малкият монах ще изживее последните си дни заобиколен от семейството си и че няма да го види повече в този живот.
Ученикът взел вещите си и слязъл от планината. По време на пътуването си той видял малка река, която преливала и така застрашавала живота на множество мравки. Тогава малкият монах взел листа, с които прехвърлил мравките по-нависоко, а освен това свалил дрехата си и с нея и малко пръст направил нещо като дига и така защитил мравуняците.
Щом свършил всичко това, той се прибрал при семейството си. Останал седем дни сред близките си, а на осмия ден се завърнал в своя планински манастир.
Когато го видял, архатът много се изненадал, тъй като си мислел, че е умрял. Освен това сега вече изглеждало, че ученикът му ще има дълъг живот. Понеже се чудел какво се е случило, архатът използвал свръхестествените си сили и научил за доброто дело, продиктувано от състрадание, което бил извършил малкият монах и което било удължило толкова неговия живот.
Изводът е, че мнозина се стремят към дълголетие или безупречно тяло, но смъртта може да ги посети във всеки един момент и да покоси дори хора в отлично здраве. Например днес онези, които умират от Covid-19, не са непременно много стари или пък много болнави и затова има една китайска поговорка, която гласи, че в ковчега невинаги лежи старец. Тази история ни учи, че за да се радваме на по-дълъг живот, трябва да проявяваме състрадание към другите, животните, мравките и изобщо всички чувстващи същества. Законът на карма наистина съществува и трябва много да внимаваме какво правим, защото, ако сме състрадателни към другите, ще се радваме на пълноценен и дълъг живот.