Сутра на светците и глупаците (Дама мука нидана сутра), глава 21
Така чух. Буда се намираше в Шравасти, където живееше и един много богат човек. Последният беше много загрижен, че още няма наследник и често ходеше в храма, за да се моли най-искрено на боговете да го дарят с дете.
Не след дълго жена му забременя и роди най-красивото дете на света. Родителите бяха толкова щастливи, че организираха голяма церемония на брега на реката, за да отпразнуват раждането. Гостите пиеха и шумно се радваха на събитието. Тогава бащата им представи сина си и започна да танцува, като го държеше на ръце. После майката направи същото, а след нея гостите започнаха да си предават бебето от ръка на ръка. Един от тях обаче го подхвана толкова несръчно, че детето цопна в реката. Родителите му веднага скочиха след него, за да го спасят, но течението беше твърде силно и те не можаха да направят нищо.
Празникът се превърна в трагедия, а родителите припаднаха от ужас. Детето, което притежаваше големи заслуги, не умря: подобно на всички новородени, то умееше да плува. Тогава обаче една голяма риба го погълна, но без да го разкъса. Едно много богато семейство живееше до същата река и те също бяха бездетни и се молеха на боговете да се сдобият с рожба. Един ден един от техните роби улови в мрежата си една огромна риба. Когато я разпори, той откри в нея прекрасното малко момченце, което до този момент беше затворено в огромния ѝ корем. Робът го занесе на господаря си, който реши, че това дете му е дар от небето.
„Искреността на нашите молитви е трогнала небесните богове и те са решили да им отвърнат, като ни изпратят това прекрасно момче“ – си каза той.
Детето заживя в дома им под грижите на една бавачка. Истинските му родители обаче чуха за тази история и отидоха да проверят и да се уверят дали това не е техният син. Щом го видяха, те веднага поискаха да им бъде върнат обратно.
„Но детето ни бе изпратено от небесните богове – им отговори стопанинът на къщата, – така че това не ви засяга повече.“
Двете семейства не успяха да разрешат спора сами и затова се обърнаха към царя.
„Ако всички вие твърдите, че детето е ваше, аз не се наемам да определя кой е крив и кой – прав. Затова ще го отгледате заедно, като то живее последователно във всяко семейство за равен период от време. Освен това, ще го ожените два пъти, като всяко семейство ще му предложи по една съпруга. Децата от двата брака ще живеят със съответното семейство и ще приемат неговото име.“
Минаха години и младежът порасна под общите грижи на двете семейства и се ожени за две девойки, посочени му от тях. Един ден той каза на родителите си:
„Животът е изпълнен със страдание: когато се родих за малко да се удавя и освен това ме погълна една огромна риба. Спасиха ме от смъртта, като отвориха корема ѝ. Сега бих желал да се замонаша и ви моля за вашето съгласие.“
Тъй като родителите му нямаха нищо против, младежът отиде при Буда Шакямуни.
„Ела, мъдри бхикху!“ – го посрещна последният и така младият човек стана монах, а косите му веднага паднаха от само себе си. Буда му даде будисткото име „двойно фамилно име“, обясни му учението, а когато свърши да говори, младежът стана велик архат.
„Каква добра карма имаше този бхикху, за да не се удави и да оцелее в корема на рибата, която го погълна?“ – попита Ананда.
„Ананда, преди много време на земята живееше Буда Випасин. Той преподаваше на много чувстващи същества. Сред слушателите му беше и един богат човек, който прие убежище в Буда, както и първото предписание, което забранява убиването. След това той му дари една жълтица. Благодарение на жеста си този човек не срещна финансови затруднения в продължение на 91 калпи. Дори днес две семейства му осигуряват всичко, от което има нужда. А понеже спазва предписанието да не убива, е трудно да бъде убит. Освен това, той прие трите убежища и после успя да почисти кармата си и да стане велик архат.“
Когато Буда свърши да говори, всичките му ученици изпитаха голяма радост и обещаха да продължат практиката си с необходимото постоянство.