За Агама сутрите

Нашата отправна точка е книгата „Истинският смисъл на Агама сутрите“, написана от учителя Сяо Пиншъ. Учителят написа тази книга, тъй като преди 2006 г. някои будисти и академичните среди като цяло считаха Агама сутрите за свещени текстове на хинаяна, т.е. текстове на колесницата на шраваките и колесницата на пратиека будите. Те смятаха, че будисткото учение се отнася само до пътя на освобождението и в него не се споменава природата на буда, което доведе до голям спор относно учението за татхагатагарбха, застъпвано от учителя Сяо. Ето защо нашият учител се обърна към Агама сутрите, за да подчертае аспектите, залегнали в основата на учението на махаяна, т.е. голямата колесница. По принцип, когато говорим за сутрите на махаяна, някои твърдят, че те са написани по-късно и по тази причина не може да им се вярва. Ето защо в „Истинският смисъл на Агама сутрите“ учителят Сяо се позовава единствено на съдържанието на четирите сборника на Агама сутри, за да разкрие учението на махаяна, което се съдържа в тях, и да покаже, че учението на голямата колесница наистина идва от самия Буда. По този начин се отхвърлят аргументите на онези будисти и учени, които използват Агама сутрите като доказателство, че махаяна не е преподавана от Буда.

В „Истинският смисъл на Агама сутрите“ учителят Сяо пише: „Целта на тази книга не е да използва сутрите на голямата колесница, за да докаже реалното съществуване на татхагатагарбха, а вместо това тя се основава единствено на ученията за висшата мъдрост на Йогачара, съдържащи се в Агама сутрите, за да покаже, че ученията за осмото съзнание са били включени по косвен и завоалиран начин в четирите сборника на Агама сутри. Затова всички доказателства, които предоставяме, са извлечени единствено от четирите сборника на Агама сутри, за да не могат да бъдат поставени под съмнение и за да се гарантира, че в бъдеще предаването на истинската Дхарма няма да бъде осуетено.“ („Истинският смисъл на Агама сутрите“, том 1, издателство Джънджъ, Предговор, стр. 5–6).

По време на лекциите ще видим, че учителят Сяо извежда на преден план много от ученията на голямата колесница, присъстващи в Агама сутрите, които постоянно ни говорят за съществуването на осмото съзнание (татхагатагарбха). Въпреки че терминът „татхагатагарбха“ не е използван изрично, за това понятие са използвани много други изрази, като например „същността на нирвана“, „съзнанието, което влиза в майчината утроба“ и т.н. По-късно ще разгледаме доказателствата, които се съдържат в самите текстове.

С една дума, трудът на учителя Сяо „Истинският смисъл на Агама сутрите“ напълно отхвърля употребата на четирите сборника на Агама сутри като доказателство, че махаяна не е учението на Буда, и ги превръща в доказателство, че голямата колесница е преподавана от Буда. Това е големият принос на книгата на учителя Сяо, с която се документира историческият факт, че Буда наистина е преподавал учението на махаяна, голямата колесница.

Произведението на нашия учител със заглавие „Истинският смисъл на Агама сутрите“ се състои от седем тома. Поради големия обем на информацията, която вече се съдържа в него, учителят Сяо предпочете да не описва в детайли разликите между трите колесници. Ето защо ние ще го направим накратко в тази поредица от лекции. Четирите сборника на Агама сутри не само съдържат множество принципи на голямата колесница, но и представят ясно разликите в разбирането на учението между практикуващите трите колесници: шраваките[3], пратиека будите[4] и бодхисатвите[5].

Ако учителят Сяо беше поискал да разграничи трите колесници в „Истинският смисъл на Агама сутрите“, обемът на книгата вероятно щеше да се удвои. Ето защо той се задоволи да представи основните аспекти на голямата колесница. Следователно в следващите лекции ще допълня накратко това произведение, като покажа как трите колесници са идентифицирани в Агама сутрите и подчертая разликите в тяхното съдържание. Така ще стане по-ясно, че учението на голямата колесница наистина се различава от учението на шраваките и на пратиека будите.

Когато разглеждаме „Истинският смисъл на Агама сутрите“, ние установяваме, че става дума най-вече за будистки методи за наблюдение и съзерцание (випасана), основани на личния опит. Ако трябва да обобщим съдържанието на книгата, можем да кажем, че в нея става дума за будистки методи за съзерцание, които трябва да се практикуват, за да се придобие личен опит с тях.

Защо говорим за емпирични будистки методи за съзерцание? Причината за това е, че в Агама сутрите намираме много основни концепции, които по-късно се развиват в Йогачара на голямата колесница, като разграничението между „универсалните умствени фактори“ (сарватрага) и „специфичните умствени фактори“ (винията). Тези концепции са тясно свързани със съзерцанието на петте агрегата на привързването, както ще видим по-нататък.

Когато четем „Истинският смисъл на Агама сутрите“, ние трябва да сме наясно, че някои хора често възразяват срещу истинското учение на татхагатагарбха, изложено от нашия учител, с аргумента, че терминът „татхагатагарбха“ не се среща в Агама сутрите. Този довод е повърхностен и наивен. Всъщност осмото съзнание не се нарича само татхагатагарбха, а има много имена, които срещаме в Агама сутрите, като алаявиджнана, основно съзнание, съзнание на утробата и т.н.

Ние можем да покажем, че в тези сутри Буда нарича татхагатагарбха „дълбока, фина и много сияйна дхарма“. Нейната сияйност се крие в петте свръхестествени сили, по-специално в познанието за миналите животи. Всъщност това има връзка с изучаването на паметта от страна на съвременната наука: въпросите, които днес хората си задават за това какво представлява паметта и как се запазва. Ако се обърнем към четирите сборника с Агама сутри, ще си дадем сметка, че паметта вече е била изучавана в миналото.

В Брахмаджала сутра от Диргха Агама намираме следното обяснение:

„Буда каза на монасите:

– Има една друга дълбока, фина и много сияйна дхарма, която само благородните ученици могат да използват, за да възхваляват Татхагата. Каква е тази дълбока, фина и много сияйна дхарма, чрез която благородните ученици могат да възхваляват Татхагата? Каквото и да казват монасите и брамините, които имат различни и безбройни възгледи за калпите[6] на миналото, настоящето и бъдещето, всички те са включени в шестдесет и двата възгледа; техните възгледи за калпите на миналото, настоящето и бъдещето, различни и безбройни, каквото и да казват, не могат да преминат отвъд тези шестдесет и два възгледа.“

(Диргха Агама, том 14)

В този текст Буда говори за една дълбока, фина и много сияйна дхарма, която само благородните ученици могат да използват, за да възхваляват Татхагата. Това означава, че само бодхисатвите, които пряко са осъзнали татхагатагарбха, независимо дали са на нивото на мъдреци или светци, могат да разберат какво представлява тази дълбока, фина и много сияйна дхарма. Ние смятаме, че много будисти или будистки учени са чели тази сутра, но никой не е успял да обясни ясно какво представлява тази „дълбока, фина и много сияйна дхарма“ и никога не сме чували някой да говори за нея.

Можем да кажем, че тази дълбока, фина и много сияйна дхарма е татхагатагарбха, осмото съзнание, алаявиджнана, същността на нирвана…, като тя има и много други имена. Буда казва, че тази дхарма преминава отвъд шестдесет и двата възгледа, които могат да бъдат разделени на теории за калпите на миналото, настоящето и бъдещето.

Какви са ученията за калпите на миналото, настоящето и бъдещето? Ученията, засягащи миналото и настоящето, се основават на събития, които вече са се случили през калпите, въпреки че мненията, основани на тези факти, не са непременно правилни. За сметка на това, мненията относно бъдещето са произволни и неоснователни. Буда казва, че има безброй мнения, но те всички могат да бъдат класирани в шестдесет и две категории. Тези шестдесет и две категории спадат към десет вида теории, като етернализъм, нихилизъм и други, които няма да изброяваме поради липса на време.

Можем обаче да си дадем сметка, че Буда придава голяма важност на тази дълбока, фина и много сияйна дхарма, защото това е единственото място в Агама сутрите, където той използва такива хвалебствени думи, за да я опише, като казва, че тя e отвъд всички небудистки възгледи, независимо дали засягат миналото или бъдещето. Всички небудистки възгледи са включени в тези шестдесет и два възгледа, което означава, че тази дълбока, фина и много сияйна дхарма ги превъзхожда всичките!

Буда продължава, като обяснява какво представлява тази дълбока, фина и много сияйна дхарма, която е отвъд шестдесет и двата небудистки възгледа, и пояснява в детайли кои са тези шестдесет и две гледни точки. Можем да вземем един от тези възгледи като пример, за да разберем какво е татхагатагарбха. Нека разгледаме третия възглед, който е част от етернализма и който Буда описва по следния начин:

„Буда каза на монасите:

– Има монаси и брамини, които чрез различни методи влизат в самадхи и намирайки се в тази медитативна концентрация си спомнят осемдесет цикъла на създаване и разрушаване на света, осемдесет калпи. После те казват: „Светът и аз сме постоянни, това е вярно, а останалото е грешно. Защо това е така? Защото чрез различни методи влизам в самадхи и намирайки се в тази медитативна концентрация си спомням осемдесет цикъла на създаване и разрушаване на света. През този период броят на живите същества не се увеличава и не намалява; той се запазва постоянен. Следователно знам, че светът и аз сме постоянни, това е вярно, а останалото е грешно.“ Това представлява третата гледна точка. Тези монаси и брамини, като се основават на знанието си за миналото, смятат, че светът и аз сме постоянни. Това е третата от четирите теории и тя не отива по-далеч.“

(Диргха Агама, том 14).

Буда обяснява, че някои монаси и брамини, които практикуват медитация, могат да влязат в състояние на дълбока концентрация, наречено самадхи. С ума си в състояние на самадхи те могат да видят осемдесет минали цикъла на създаване и разрушаване на света. С други думи, благодарение на способността си да си спомнят минали животи, тези небудистки практикуващи са могли да видят какво се е случило през множество прераждания.

Тук се появява един въпрос: как спомените от тези осемдесет минали цикъла на създаване и разрушаване на света са стигнали до днес? Очевидно трябва да има една дхарма, способна да съхрани тези спомени, позволявайки на спомените за преражданията през осемдесет калпи да достигнат до настоящето, за да могат практикуващите, постигнали дълбока концентрация, да ги видят.

Следователно, за да се запазят тези спомени, трябва да има нещо, което да може да премине през циклите на създаване и разрушаване на света, нещо, което се запазва през етапите на създаване, съществуване, разрушаване и празнота. Каква може да е тази дхарма? Тя трябва да е неразрушима, да съществува наистина, да е неделима и да е неизменна.

Всъщност, ако мястото, където се съхраняват спомените, не съществуваше, би било напълно невъзможно да пренесем спомените от миналите животи в настоящето. Освен това то трябва да е неразрушимо, защото ако дхармата, която съхранява спомените, е разрушима, тогава спомените също могат да бъдат унищожени и няма да е възможно да пренесем спомените от миналите животи в настоящето.

То трябва да е и неделимо, защото ако може да бъде разделено, е очевидно, че поради това разделяне част от спомените може да се изгубят и следователно не би било възможно да се види пълното съдържание на преражданията през изминалите осемдесет калпи. То трябва и да е неизменно, защото ако можеше да се променя, съхранените спомени също биха могли да се променят в резултат на трансформациите на мястото, където са съхранени, и следователно съдържанието на тези спомени не би било точно.

Но Буда обяснява, че след като влиза в самадхи, успява да си спомни осемдесет цикъла на създаване и разрушаване на света; очевидно, докато е в самадхи, Буда става свидетел на събитията, за които разказва. Следователно наистина съществува дхарма, която управлява паметта и е записала събитията, случили се през различните животи в продължение на осемдесетте изминали калпи. В настоящето това дава възможност на всички медитиращи, включително и на небудистите, които са постигнали четирите дхяни, осемте самадхита и ясновидството, да ги видят сами. Но дори и видяното от тях да се е случило наистина, това преживяване ги заблуждава, защото те си мислят: „Ако съм свидетел на тези събития, то това е защото аз съществувам вечно и този свят също съществува вечно.“ Поради това те развиват погрешната идея, че „аз и светът сме вечни“. В резултат, онова, което виждат, е вярно, но заключението, до което стигат, е невярно. Буда следователно учи, че реалността не отговаря на твърдението, че аз и светът са вечни. Аз и светът са петте агрегата и осемнайсетте елемента, които подлежат на раждане и смърт, промяна и трансформация, и никой от тях не може да бъде мястото, където се съхраняват спомените. Буда следователно се опира на тази дълбока, фина и много сияйна дхарма, за да опровергае напълно възгледите на небудистите. Затова казваме, че татхагатагарбха има много специфична функция – да съхранява спомените (на санскрит това съответства на вече посочения термин „алаявиджнана“). Алаявиджнана записва всичко, без да губи нищо: ето защо тя може да служи като основа на прераждането на съществата. Ето защо в Агама сутрите татхагатагарбха е наречена от Буда дълбока, фина и много сияйна дхарма.

Въпреки че е изключително трудно да се осъзнае тази дълбока, фина и много сияйна дхарма, Буда е използвал много интелигентен и ефективен метод. Какъв е този метод? Преди да потърсим осмото съзнание (което е вместилището на паметта), татхагатагарбха, първо трябва да определим къде абсолютно не е възможно да се запазва паметта. Кои са местата, за които е ясно, че не могат да съхраняват спомените? Много просто: ако за нещо може да се каже, че не съществува, че е унищожимо, делимо или променливо, то очевидно не може да функционира като място за запазване на паметта. Както вече казахме, мястото, където се съхраняват спомените, трябва да е реално, неразрушимо, неделимо и неизменно.

С този метод Буда помага на съществата да определят кои елементи определено не могат да бъдат тази дълбока, фина и много сияйна дхарма, т.е. какво в никакъв случай не може да бъде татхагатагарбха. Следователно, първо трябва да определим какво не може да бъде татхагатагарбха, преди да я потърсим. Така Буда използва този метод, за да анализира съществата и живота им; всичко, което може да бъде разчленено, разделено, отделено или променено, със сигурност не е татхагатагарбха. Буда обяснява всичко това в четирите сборника с Агама сутри, като същевременно скрива дълбокия смисъл на съществуването на осмото съзнание – татхагатагарбха.

Сега можем да погледнем фигура 1, на която се обяснява, че животът на съществата всъщност се състои от места за съхранение на паметта, от една страна, и нама-рупа (име и форма), от друга, които не могат да служат като място за съхранение на спомените. С други думи, животът се състои от тази дълбока, фина и много сияйна дхарма, както и от името и формата, които са делими и променливи и следователно в тях няма как да се съхранява паметта.

Следователно животът на съществата се основава на тази непоклатима дхарма, която е дълбока, фина и много сияйна, докато всичко, което може да бъде разделено и отделено, принадлежи към името и формата (нама-рупа). За съжаление, в Агама сутрите тази дълбока, фина и много сияйна дхарма е замъглена, докато често се споменават името и формата – аспект, който ще разгледаме по-подробно.

Фигура 1

Много добре! Нека видим как Буда говори за името и формата (нама-рупа).

[Цитат от Екотара Агама сутра]: „Какво разбираме под нама? Името обхваща усещането, възприятието, волята, радостта и мислите. Какво разбираме под рупа? Това са четирите големи елемента и формите, създадени от тях. Формите са различни от имената и ето защо се прави разлика между нама и рупа.“

В Екотара Агама сутра се задава следният въпрос: какво са имената (нама)? Те са многобройни! Като усещането, радостта, мислите, планирането, въображението и т.н. Има страшно много.

А какво са формите (рупа)? Това са физическите явления, които отговарят на четирите големи елемента и на всичко, което произтича от тях.

В имената се включват мисловните явления и техните разновидности. Следователно имената и формите се различават и затова се наричат по различен начин.

Имената и формите обаче все още са твърде абстрактни и трябва да бъдат анализирани по-подробно. В будизма този анализ се нарича випасана (наблюдение и съзерцание). В древната будистка терминология не се е използвала думата „анализ“, а терминът „випасана“.

Дори и да сме разбрали добре обясненията досега, простото познаване на терминологията на концепциите на будисткото учение не е достатъчно, ако не познаваме подробно тяхното съдържание. Ето защо е необходимо да практикуваме наблюдение и съзерцание (випасана), т.е. да наблюдаваме и анализираме в дълбочина съдържанието на тези концепции на будисткото учение във феноменалния свят и в самия живот.

Това подробно наблюдение ни позволява да разберем смисъла (artha) на тези концепции. След това опознаваме същността (svabhava) на всяка концепция и нейните отличителни характеристики (visesa). Така можем да постигнем принципите на четирите размишления (catuḥ-pratyaveksaṇa): името, смисъла, същността и отличителните характеристики на всички неща (разликата между тях).

Едва когато това разбиране се постигне чрез наблюдение и съзерцание, ние започваме да разбираме принципите на анализа (випасана) и най-сетне можем да осъзнаем и директно да изпитаме дълбоката, фина и много сияйна дхарма.

Тъй като времето ни изтече, ще се ограничим само с това въведение.

Много ви благодаря, че присъствахте на тази лекция.

АМИТОФО!

---

[1] Учтиво обръщение към практикуващите будизма.

[2] Една от двете основни специфични школи на будизма махаяна. Наричана е и Читамара или „Ум-само“.

[3] Онези, които имат нужда да чуят учението, за да постигнат освобождението.

[4] Онези, които могат да постигнат освобождението сами, без да имат нужда да чуят учението.

[5] Онези, които се освобождават, като следват пътя на мъдростта, за да постигнат просветлението и да осъществят целта да станат буди един ден.

[6] Голяма единица време в будизма, съответстваща на пълния цикъл на сътворяване и разрушаване на света.