Практикуващият не трябва да бъде привързан, например, към храните и напитките, дрехите или известността. Така той ще се откъсне от формата, звука, миризмата, докосването и всички други дхарми. Следователно той ще срещне много по-малко препятствия в живота и практиката му бързо ще се подобри. Монах, който се задоволява с малко и води прост и обикновен живот, ще заслужи доверието и уважението на другите и те ще го оценят като достоен да бъде духовен учител. Така той ще може да освободи чувстващите същества и да освободи сам себе си.
*
Трябва да приемем идеята, че издръжливостта и търпението позволяват да се получат заслуги. Нашата практика е изпълнена с тези добродетели – ако работим правилно и търпеливо, броят на заслугите ни ще нарасне. Ето защо заслугите, които получаваме, зависят от усилията ни: никой друг освен нас не може да ни ги осигури.
*
Независимо дали медитираме, рецитираме името на Буда или практикуваме дзен будизма, ние сме привързани към нашето аз и практиката ни подхранва тази привързаност. Ако поддържаме привързаността, ние поддържаме една илюзия, която ни парализира и ни пречи да се доближим до освобождението. Ние сме като парче дърво, останало на едно и също място в продължение на хиляда години. Приличаме на камъче, което слагат в печката с абсурдната надежда, че то би могло един ден да стане оризово зрънце, ставащо за ядене. Ние сме като камъните, които не знаят нищо за живота и смъртта. Следователно не бива да се привързваме към която и да е дхарма. Независимо дали сме неподвижни, седнали, легнали или ходещи, нашият ум, когато е непривързан, е напълно чист, свободен от грижи и сравнения. Тогава става възможно да излезем от трите свята и от цикъла на преражданията.
*
Животът е като телевизионен сериал: всеки играе ролята си и според сценария ние преживяваме срещи или раздели, които предизвикват в нас чувство на радост, гняв, тъга или щастие. Всъщност обаче всички тези емоции са само отсъждания, които преминават през ума ни. Така функционираме на тази земя, в живота такъв, какъвто го познаваме.
Някои епизоди на съществуването ни изглеждат лесни, други – трудни. Понякога правим добри неща, друг път – лоши. Случва се да сме мъдри или напротив, да не проявим никаква мъдрост. Състоянията на ума ни не спират да се променят в зависимост от ситуацията. Нашите навици ни следват от незапомнени времена. Въпреки че сме наясно, че някои от тях са лоши, ние ги следваме безогледно, без да се съобразяваме с нищо. Ако пък навиците, които биха могли да са добри, не ни харесват, ние просто не ги развиваме. Навиците ни определят избора ни.
Когато се запознаваме с живота на бодхисатвите или Буда, на онези, които са били способни да преживеят най-непоносимите и трудни неща, веднага ни хрумва, че това не е за нас. Така нямаме желание да напредваме. Ние, разбира се, изпитваме силно възхищение пред живота на тези същества, но не извличаме никаква поука за самите себе си. По такъв начин продължаваме да трупаме лоши кармични семена. Такива са разсъжденията на обикновените хора, на които липсват постоянство и желание да практикуват.
*
Ако някой в този живот е богат и известен, това означава, че през предишните си животи е практикувал щедростта. Ако впрочем използваме разумно положителните си кармични плодове, ако потокът на непостоянството не ни изпраща препятствия, ние бързо ще забравим необходимостта да практикуваме.
За онези, чийто кармичен багаж е частично положителен, първо ще се проявят положителните им кармични плодове, преди отрицателните кармични плодове да дойдат на свой ред и да задържат съществата в цикъла на преражданията.
*
Практиката се състои в това да се помага на другите, защото предоставената помощ е услуга за самите нас. Всъщност по този начин ние преодоляваме границите, в които обикновено се затваряме сами, и се научаваме да се освобождаваме от привързаността си към нашето его. Това е и начин да се освободим от илюзиите и от трите отрови – скъперничеството, гнева и невежеството. Така се доближаваме до освобождението и до срещата ни с нашето истинско аз и безкрайното състояние на самадхи, в което то се намира.
Но ако сме водени от желанието да помогнем на всички същества да се освободят от страданието, то при подобно поведение естествено ще срещнем по-малко препятствия и ще увеличим нашата толерантност и непредубеденост.