(Фу шуо ди по да доу джъ шъ юан дзин)[1]
Така чух.
Буда седеше заобиколен от петстотин велики архати в двореца на цар Анаватапта близо до извор на минерална вода. С изключение на Ананда[2] всички слушатели бяха велики архати, притежаващи шестте свръхестествени сили.
Тогава Буда се обърна към Сарипутра. Той му каза, че някога много отдавна съществувал град на име Радажгриха, където живеело семейството Су тан, което било много богато. Те имали много злато и скъпоценни камъни, добитък и множество роби.
След смъртта си главата на семейството оставил огромно наследство на децата си. Той имал двама синове – Сумати и Сиу йе шъ, които били полубратя. Сумати обаче искал да заграби цялото богатство само за себе си и започнал да мисли как да се отърве от брат си. Предложил на Сиу йе шъ да се разходят в планината и когато се изкачат на върха, да се договорят как да си разделят наследството. Когато се покатерили най-горе, Сумати се възползвал от моментното невнимание на брат си и го блъснал в пропастта. След това хвърлил върху падналия си брат и една скала, за да е сигурен, че ще загине.
Тогава Буда се обърна отново към Сарипутра:
„Сарипутра, знаеш ли кой беше този богат баща? Всъщност той е мой баща в този живот. А пък Сумати беше моето име тогава. Сиу йе шъ пък е онзи, който днес се нарича Девадата[3].
Сарипутра, аз някога убих моя брат, воден единствено от алчността си. Тази лоша карма ме отведе в ада в продължение на безкрайно време. Там бях изгарян и всяко мое движение в една метална планина беше като удар с кама, който разкъсваше плътта ми. Днес аз съм Буда, но все още има една сянка на този лош кармичен плод и тя ме принуждава да изплатя кармичния ми дълг. Ето защо наскоро минавах край планината Гридхракута. Девадата се намираше високо в планината. Оттам той хвърли по мен един огромен камък. Духът на планината ме защити. И все пак едно парченце от камъка отскочи от земята и ме удари по палеца, като потече малко кръв.
Всичко това се случи, защото някога бях убил брат си единствено от любов към парите и бях хвърлил върху него камъка, който причини смъртта му. Заради това отидох в ада и бях пробождан многократно от острите зъби на металната планина. Днес обаче необходимите условия са твърде слаби, за да може кармичният плод да се прояви като нещо по-голямо от един леко разкървавен палец.
Кармата не изчезва – всичко си остава записано. Ето защо е от изключително значение да внимаваме какво посяваме, какво правим в момента и какви плодове ще получим по-късно, за да не допускаме грешки чрез мислите, думите и делата си. Аз станах Буда, най-ценния в трите свята, и тук, в близост до дворцовия фонтан на цар Анаватапта, пожелах да ви разкажа тази история.
Сарипутра, разбираш ли, аз съм Буда, защото в мен няма нито едно негативно кармично семе и притежавам всички необходими заслуги. Учението ми обхваща небесните богове, драконите, духовете, царете, министрите и всички чувстващи същества. И въпреки това аз не мога да избягам от злините, които съм извършил в миналото. Представи си тогава как е при обикновените хора, за които плодовете на освобождението още не са се появили.
Сарипутра, когато преподаваш, давай на всички чувстващи същества този пример, за да могат всички да използват мъдро мислите, думите и делата си. Не трябва да оставяме дори една лоша мисъл да породи сериозни грешки, които да ни отведат до горчиво съжаление.“
Когато Буда спря да говори, петстотинте архати, царят, небесните богове и всички невидими същества, които го слушаха, изпитаха голяма радост и обещаха да следват онова, което им бе казано.
[1] Будистки канон (на китайски език), том IV, № 197.
[2] Полубрат на Буда.
[3] Друг полубрат на Буда.