Аудиоверсията е достъпна тук.
(Джатака)
Много отдавна живял един цар, който бил толкова щедър, че правел всичко възможно, за да задоволи желанията на хората, които се обърнели към него. Бог Индра, от своя страна, страдал от това, че животът му скоро щял да свърши. Когато небесните богове научили за неговата скръб, те отишли да го попитат как се чувства, а Индра им отговорил:
„Идва краят на живота ми, а не знам къде ще отида след смъртта си. На всичкото отгоре, вече почти никой не се интересува от истинското учение, а бодхисатвите се срещат все по-рядко.“
„О, Индра, отговорили боговете, не знаеш ли, че на земята има един цар, чиято щедрост и състрадание са такива, че няма да се изненадаме, ако по-късно стане буда? Защо не избереш да се преродиш там, за да можеш да се сближиш с този цар и да създадеш с него силна връзка?“
„Чух думите ви и преди всичко желая да се уверя, че сърцето на този цар е толкова благородно и чисто, колкото твърдите.“
Индра наредил на един от подчинените си небесни богове да слезе на земята като гълъб и му казал, че той самият ще приеме формата на орел с невероятни размери.
„Ще те преследвам като плячка, добавил Индра, а ти ще се скриеш при този цар. Така ще видим дали той ще прояви достатъчно голямо великодушие към теб и дали е истински практикуващ.“
Богът незабавно се преобразил в гълъб и полетял към земята. Индра приел образа на орел и го подгонил във вихрен полет в небето. Тогава гълъбът побързал да намери царя и с очи го помолил за закрила. Орелът не закъснял да се спусне към тях, гледайки злобно, и осведомил царя, че не е ял от дълго време и се нуждае от този гълъб, за да се нахрани.
„Обещах да помагам на всички чувстващи същества, отговорил царят, което включва и този гълъб, така че не мога да ти го дам.“
„Но ако не ми позволиш да го изям, възпротивил се орелът, аз самият ще умра.“
„Добре, кажи ми какво ти трябва и ще ти го осигуря.“
„Трябва ми месо, отговорила грабливата птица, и то още топло.“
Тогава царят отрязал едно малко парче от собствената си плът и го подал на изгладнялата птица. Орелът обаче поискал още, тъй като полученото от царя не стигало, за да задоволи големия му апетит. Царят отрязал още едно голямо колкото гълъба парче от плътта си и го дал на орела. Болката от това самопожертвование обаче била такава, че той припаднал.
След като царедворците му помогнали да се съвземе, той с мъка казал:
„Обещах да помагам на чувстващите същества и ако страдам заради това, което направих, то знайте, че това не е нищо в сравнение със страданията на клетниците, запокитени в ада. Спазвам предписанията, практикувам концентрацията и проявявам постоянство и без да се притеснявам за това временно тяло, нямам друга амбиция освен да помогна на чувстващите същества да се освободят от страданието.“
Чувайки тези думи, орелът пожелал отново да изпита царя:
„Дай ми този гълъб и ще ти пощадя живота!“
„Не, отговорил царя, защото, ако го направя, ще наруша обещанието си да помагам на всички чувстващи същества.“
Тези думи най-сетне убедили Индра и той приел обичайния си облик. Небесните богове изсипали дъжд от цветя, за да поздравят този невероятен цар, тъй като вече се били убедили, че е велик бодхисатва и че несъмнено скоро ще стане буда.
„Кажете ми какво желаете, казал Индра, и ще Ви го дам.“
„Не искам нищо друго, освен да помагам на чувстващите същества така, че да станат буди.“
Тогава Индра върнал на царя силите му и плътта, която бил пожертвал.
На всички ни вече е ясно, че този цар става по-късно онзи, който познаваме като Буда Шакямуни.